Защо пееш?

Стоя си аз и си ровя из един сайт. И изведнъж получавам съобщение “Ти защо пееш в градския транспорт?”. В този момент бях шах и мат. Не знаех дали съобщението е за мен или не. Попитах и исках разяснение. При което човка отсреща ми казва “Сряда сутрин в 76…”. И тогава ми светна в главата.

Беше сряда сутрин. Отивам по-късно на работа по необичаен за мен маршрут. В много добро настроение съм, хей така без причина слушам Destiny’s Child. Качвам се на първия автобус, който ще ме заведе до метро. Беше около девет и петнадесет. Лудница. Обаче има една свободна седалка, която предполагам беше свободна защото е най-отзад и с гръб към движението. Сядам аз и моя гейдар се включва. Срещу мен на най-задната седалка седи момче, което очевидно (за мен) е гей. Погледите ни се срещнаха и аз се усмихнах. Слушах си музика и както винаги правя припявам на повечето песни. Е да без глас е. Имах един приятел, който ми казваше, че съм готов за Lip Sync for my life в състезанието на RuPaul.

И така сещайки се кой е човека се усмихнах. Стана ми приятно, че някой ме е познал и го казва и че дори е потърсил контакт с мен. В интерес на истината момчето беше и симпатично, освен че беше и смело. Та така всички тези неща ме накараха да искам да го опозная и да се запознаем. Оплаква се, че е сам от доста време. Нямало сериозни хора. Нямало хора, които искат повече от секс. Звучеше отчаян и копнеещ за нещо истинско и ново. До някъде открих себе си в него. Беше ми интересно… И говорим си - чатим си така общи приказки. Сменихме телефони и всичко е на шест. Но както винаги ми писна от чатове. Все пак съм на 30 и не ми се върти телефонна любов. И започвам да говоря за виждане и запознаване на живо.

При въпроса дали иска да с видим той каза, че иска. Не показа никакъв интерес да направи план. Не каза кога е свободен. Отговаряше уклончиво. Реших, че се притеснява. Защото, като чатехме в началото ръсеше суперлативи, колко ме харесва, колко съм му бил симпатичен и т.н. Тогава си казах, че може би когато получава каквото иска, човек се шашка и не може да го повярва. Приех го за нормално и не спрях, а пък всеки път когато питах дали иска той беше категоричен, че иска. Но уви не правеше планове.

Един ден си чатехме и му предложих да се видим. Дадох избор - казах му, че може в Бизнес парка ако е наблизо, или някъде в центъра ако не е. Каза, че не може. Имал работа в осем и докато се видим трябвало да тръгва. Ок приех го за нормално. Пишем пак 2-3 дни. Пак имам свободно време и предлагам да се видим. Казвам му, че е събота и може да се видим преди обяд. Той пита къде, казвам центъра, място удобно на всичко. Казва, че не може бил на работа извънредно. И така няколко пъти все ме реже. Все има работа в осем, все не може. И накрая ми казва, че съм бил много хитър. Предлагал съм да се видим все в час и място удобни на мен, никога не съм се съобразявал с него и не съм питал той какво може. Ядосах се. Ядосах се много. Защото всъщност аз правех планове мъчейки се да се видим, а той не правеше нищо освен да ме реже. Казах му, че показвам желание, и разбира се предлагам, когато аз съм свободен, и ако той не е свободен може да си напаснем графиците. Той се съгласи, видя грешката си и поиска да предложа пак виждане. Предлагам аз пак делничен ден пак център и пак към 19:00, след работа. При което той ми сервира - “О абсурд, днес има Биг Брадър”, аз помислих, че се шегува и му казах да го пропусне. При което той каза, че толкова време е чакал това предаване и че няма как да го пропусне. Стана ми странно. Казах му че винаги може да го гледа пак в интернет, но той искал да го гледа, когато излизало да може да си коментира с колеги и приятели. Казах си, че явно му е нещо много важно. Предложих тогава да се видим на следващият ден. При което той каза, че имало Фермата, после пак Биг Брадър, после Х Фактор, и че всъщност всяка вечер има какво да се гледа. Аз го попитах защо не ги пропуска за да се срещнем, един малък компромис. И той каза - ще се видим като свършат сезоните… А пък уж искаше да има някой, с който да си го гледат заедно... Останах безмълвен и спрях да му пиша.

И стоя сега и си разсъждавам. Първо ми казва как никой не му обръща внимание, как бил самотен, как иска любов, да има някой, с който да гледа всички тези предавания… Но какво прави, всъщност той дори веднъж не бе склонен да пропусне едно глупаво телевизионно предаване за да се види с човек, който харесва. Предпочете да си стои сам със някакво реалити, вместо да създаде свое. Предпочете да не изпуска нито един епизод, и да ги гледа все сам вместо да пропусне един сам и да гледа другите с някой. Много странно. Замислих се дали пък някъде аз не съм сгрешил. Бях ли много настойчив, бях ли много отворен. Напоследък все виждам, че когато някой започне да те сваля и ти откликнеш на симпатията му той някак си се дърпа. Май хората не са свикнали нещата да се получават нормално - аз те харесвам, ти ме харесваш, излизаме заедно. Всеки е свикнал да му се правят на недостъпни и трудни, и той да се прави също на такъв. Защо, когато някой дойде и ми каже, че съм му симпатичен и аз го отрежа той продължава да напъва. Иска да се доказва и да показва колко е готин. А когато и аз кажа, че и той ми е симпатичен, се дърпа. Спира да пише и вече не му е интересно. Нима винаги искаме това, което не можем да имаме? Нима всяка първична симпатия значи, че вече можеш да имаш този човек? Отговор нямам, но забелязвам, че тенденциите на срещите в София са такива - колкото по-грубо и гадно се държиш с някой, толкова повече те иска и се натяга. И обратното, когато си учтив и откликваш на симпатията, вече си бита карта и не си интересен. Нима хората да свикнали да бъдат мачкани от нечие чуждо болно его?