Кажи ми повече за себе си?

Колко пъти ти се е случвало - срещаш някой, или чатите, всичко е окей и идва моментът, в който той пита “Кажи ми нещо/повече за себе си”. И тук всички малко се паникьосваме. Какво да кажем, как да го кажем, всичко ли да кажем…?! И точно от тук идва раздразнението на много хора, когато чуят въпроса - от една страна, или няма какво повече да кажеш за себе си, или просто отговора на този въпрос поражда чувството у теб, че си на интервю. И започваш да мислиш какво да кажеш, че да го впечатлиш, но пък и да не звучиш като клише. Но все пак искаш и да го заинтригуваш. Помни това не е интервю за работа, целта на тези “искам да се опознаем” въпроси е да разбере (човека от среща) можеш ли да дадеш честно и обективно мнение за себе си, без да звучиш скучно или самонадеяно.

Помнейки, че това не е интервю за работа, помни, че и човека от среща не иска да знае хронологически постиженията и/или трудностите в живота ти. Най-вероятно го интересува какво те вълнува, какви интереси имаш, какво харесваш и какво не, и като цяло какво те държи жив. Защото много често харесваме това, което виждаме, но трябва да разберем дали то съвпада с това, което чуваме.

Наблегни на аспектите от живота си, с които си най-горд или най-много те вълнуват в момента. Всеки иска да види страст и ентусиазъм относно нещата, които интересуват даден човек. Ако говориш за нещата доста обективно и неемоционално, може да остави впечатлението, че в живота ти липсва страст, онази искрица и желание за още. А така той ще се зачуди колко ли заинтересован/ентусиазиран ще си към него, и евентуална връзка помежду ви.

С това казано ще напомня да бъдеш и истински. Не си мисли, че трябва да се сравняваш с другите, с които може би се е виждал (да повечето под един или друг начин казваме “аз не съм като другите гейове”). Не изопачавай и не преувеличавай нещата, по които си запален. Преди да се запозная с приятеля си излязох с едно момче, което казваше колко си мрази работата, как бил в процес на напускане и щял да отиде да работи за въздушния контрол, да изкара големите пари, да стане шеф и т.н. Беше ентусиазиран и доста надъхан… Уви след 2 години (преди седмица) го видях в Бизнес Парка с бадж на същата компания, която тогава той напускаше…

Често като говорим за неща, които са ни интересни или подпалват страстта ни за живот, може да се отплеснем. Да темата е интересна за нас, но на събеседника ни може да му доскучае. Дръж отговора си кратък, точен и ясен. Гледай да не се отплесваш в повече от 1-2 минути говор. Това би оставило впечатлението, че се фукаш или парадираш. Или, че се опитваш да покажеш колко невеж е човека отсреща по темата. Внимавай, все пак искаш да имаш време и ти да питаш нещо, което теб те интересува. Защото щом някой те разпитва за теб, то той иска да бъде разпитан също… Вярвай ми! И не питай същите въпроси! Това веднага показва, че нямаш индивидуалност, и няма какво да попиташ. Докато разказваш за себе си, се опитай да разбереш какво от историята ти го е развълнувало, или отегчило. Така може да попиташ какво мисли за темата, за която си говорил. И така разговора ще протече от самосебе си.

За край запази най-голямата си страст. Какво казват американците Keep the best for last ( запази най-доброто за накрая). И след това го попитай дали го е правил… Това ще бъде като черешката на тортата от всичко, което си му казал, и ще ти помогне да разбереш имате ли нещо (или колко имате) общо помежду си, като интереси. А ако пък не е правил това, което ти правиш, е невероятен повод да го поканиш на втора среща. Така хем не изглеждаш отчаян, хем го каниш на нещо, което ти така или иначе правиш. Оставяйки вратата отворена, ще разбереш иска ли той да знае още повече за теб.

А сега те окуражавам приложи го на практика. На следващата среща, когато те попитат този въпрос си припомни основните точки - не си на интервю; наблягай на най-големите си интереси; бъди честен; бъди кратък; не питай същите въпроси; остави си отворена вратичка. И виж дали се чувстваш по-уверен и има ли ефект и евентуална втора среща… Успех!