Британец - гей в България

След голяма пауза се завръщам с още едно интервю гей в България. В тези интервюта-проучвания се опитвам да разбера как чужденци живеещи в родината ни виждат гей живота. Повече за проекта виж в поста: Гей в България.

Той следваше профила на блога в инстаграм. Видях, че е чужденец и го заговорих. Обясних му за какво става въпрос и се съгласи да участва… Не се видяхме, нито чухме. Направихме интервюто с гласови съобщения в инстаграм… Доста приятен и отзивчив човек… и ето какво имаше да каже …

Представи се?

Британец съм, на 49 и съм в България малко повече от две години.

Разкажи ми какво е да израснеш с различна сексуалност в твоята страна и да се разкриеш пред семейството си, ако си се разкрил?

Въпреки, че съм британец израснах в ЮАР. Започвайки съзнателния си гей живот, това все още беше табу там - не се споменаваше. Раснах в силно християнска държава, където ходенето в казарма беше задължително, така че беше много по-различен свят. За мой късмет имах много разбиращи и отворени приятели в училище, които ме разбираха, а и тогава започваха промените там. За мен разкриването ми не беше много трудно, но на родителите ми им отне време да свикнат с мисълта. Да бъда честен въпреки всичко ме подкрепяха. В Обединеното кралство водех открит гей живот. Всички в работата ми знаеха за мен, също и в ЮАР в последствие. Не се криех, защото има закони, които те защитават, на първо място. Второ се чувствах уверен и комфортен със себе си, да не се притеснявам да крия нещо от хората…

Идвайки от две доста отворени в момента държави, какво те накара да се преместиш в България?

В началото беше уж за малко. Но тогава дойде Брекзит, и реших, че е хубав момент да дойда сега. Също ми дотегна от работата в Лондон, и исках различен живот. С малко късмет ми предложиха работа тук в София, такава каквато исках и това направи местенето ми постоянно. За мен беше повече и за качеството на живот, но си направих и проучване как хората приемат гейовете тук. Разбрах, че сте малко по-консервативни, но това не ми попречи, исках да променя живота си. Компанията и колегите ми знаят, че съм гей, предполагам някои от външните хора, с които работя също. Никога не съм им го признавал открито, но водя партньора си с мен на всякакви събития, така че…

Ти отговори и на следващия ми въпрос - Какво знаеш за гей живота тук - но каза, че си направил своето проучване. За това ще премина на следващия въпрос… Какво мислиш за гей живота в България, сега след като си тук, честно?

Малко ще ми е трудно да отговоря, заради годините ми. Приключих с партитата и дискотеките. Да бъда честен, не се срещам с много гей хора, езика е голяма бариера, а и като цяло в България повечето хора са доста по-млади. Но това, което много ярко се забелязва е, че точно младите хора са много по-отворени за себе си, докато по-възрастните са много по-резервирани, и подозирам, че това идва от историята ви. Въпреки, че да си гей е легално, не ви защитават по никакъв начин, което създава проблеми. Бих казал, че гей живота има още много дълъг път да извърви. Защото, когато нещата се прикриват - създават проблеми. Виждам, че нещата се случват и вървят, но хората трябва да разберат и манталитета... Всеки има право и всички имаме права, но е опасно да буташ всичко в очите на хората и да ги караш да бъдат дълбоко отворени. Аз съм наясно със себе си и това кой съм, и се разкрих, когато нямаше голяма подкрепа от обществото. И предполагам, че в България и Балканите, трябва да се има предвид как хората ще реагират на нещата. От това, което съм чел виждам, че има позитивни крачки напред, и се надявам да продължи така. Дори би ми било от интерес да помогна някак…

А от твоя гледна точка, кои са топ 3 нещата, които липсват на гей живота тук?

Отвореност, за това, което се случва. Повече достъп до информация и услуги, особено за сексуално предавани болести/инфекции и ХИВ. Защото хората, най-вероятно, нямат достъп до тях навсякъде и е важно да им се даде. Когато младежите се разкриват, искат да живеят живота си на макс, и забравят за такива неща. Също бих казал и място където е ок да бъдеш себе си, не да излизаш и да насилваш хората да те гледат. Места за срещи и идеи, където няма да се страхуваш, че хората ще разберат.

Кое е най-доброто и най-лошото нещо в гей живота тук, според теб?

За по-младите е вълнението от нови хоризонти и места, които са по-отворени и приемливи. Мисля, че е хубаво, че имате нови клубове и хората говорят за това. Групи и организации като Single Step, които мисля, че са невероятни. Виждам, че има доза позитивност, която се поддържа и продължава сред хората. Също много добро нещо е, че много от посолствата подкрепят дейностите на ЛГБТИ организациите. А за най-лошото бих казал е достъпа до медикаменти. Защото често забравяме за сериозността на последствията от това което правим, сред по-младите. Това, което мен притеснява е къде да отидат и как ще останат анонимни, ако нещо се случи.

Ако можеш да промениш едно нещо в ЛГБТ+ обществото или живота, какво би било то?

Малко като желание… Но ако мога да променя нещо, бих искал да видя хора да бъдат уверени и комфортни с това кои са, вкъщи, на работа в обществото… Искам да видя тази промяна.

С всичко казано дотук, чувстваш ли се безопасно/комфортно, като гей в България?

Бих казал, че се чувствам много безопасно и комфортно тук, защото мисля, че добре се вписвам в това какви са хората тук, като професионалист. Знам, че това звучи доста саркастично, но не мисля, че се вписвам в стереотипа. Живота ми е доста еднотипен - работа, вкъщи, това онова. Не изпъквам по никакъв начин и не парадирам с това, което съм. Предполагам, че ако ходех по клубове и т.н., това би се променило. И съм сигурен, че може би много хора не се чувстват безопасно, но мисля, че ако си преценяваш риска, и последствията, от моя опит, ще останеш в безопасност.

Бил ли си някога жертва на хомофобия, било то в България, или другаде?

Тук ще кажа, че се имам за късметлия, и никога не съм бил жертва директно. Когато хората подхвърлят гадни коментари, дори и не злонамерени, винаги ги поправям. Но никога не ми се е случвало на мен, имал съм късмета закона да е на моя страна и да ме защитава. Откакто съм напълно уверен в себе си, не вървя да се извинявам за това кой съм. А тук в България - хората с които имам контакт са много мили и приемливи.

Какво знаеш за ЛГБТ+ правата в България?

Доста съм неинформиран с пълните детайли. Но имайки предвид, че сте част от ЕС, то България трябва да спазва законите му относно ЛГБТ+ хората. Знам, че през 60-те да бъдеш гей е декриминализирано, но това не е направило нещата по-добре. Има някакви права, но не мисля, че хората са защитени и не обхващат всичко.

Последен въпрос - какво би посъветвал ЛГБТ общността в България?

Бъдете уверени и горди от това кои сте и какво отстоявате. Никой няма правото, да ви кара да се чувствате като неадекватни или втора ръка. Но същевременно и отговорност - защото трябва да бъде гледано на нас като позитивно въздействие на обществото и общността. И също не се предавайте, от опит знам, че трябва време и огромни сили, но колкото повече хората са заедно и обединени, толкова по-лесно става за напред.