Къде е границата?

Не съм писал от много време. Но напоследък се случват някои неща, които ме карат да се замислям много на дълбоко и реших да седна да се поразпиша пак… Всъщност пандемията и това заключване у дома някак си ме демотивираха за много неща - да от март месец съм вкъщи. Ставам у дома, работя у дома, храня се у дома… всичко у дома. Няма офис, лятото всеки нанякъде хванал нямах и много социални контакти и беше АД.

Но както и да е! С няколкото качени кила се върнах във фитнеса. Всяка сутрин ставам ходя да тренирам - нали не ходя до офиса - имам около 2 часа свободно време. И от едно известно време в един и същи час влиза един много симпатичен младеж. Всяка сутрин ми се усмихва, аз му се усмихвам и всичко шест, все пак се засичаме близо две седмици във фитнеса, нормално е една усмивка да пуснеш.

Влизам си аз една сутрин във фитнеса - сам. Минавам първо през съблекалните и вътре е въпросният младеж (сигурно около 27-33 годишен) с още един от редовните. Аз нещо не съм на кеф и не поздравявам, но ето че той се обръща, с най-голямата си чаровна усмивка ме посреща и казва “Добро утро” и ме гледа право в очите. Разбира се първо се стъписах, но почти веднага отговорих и аз. И си мисля, по принцип ли поздравява или само мен. В този момент влиза още един от редовните и господинът - нищо. Обърна се, видя го но нито здравей, нито кимане, нито добро утро. Хмммм казах си, тук има нещо гнило.

И така няколко дни ме поздравява сутрин, ако се засечем тръгвайки ми пожелава ползотворен ден, или пък приятна тренировка. А ако не сме се засекли в съблекалните като се засечем по уредите казва здравей или кима. А бе много приятно ей така непознат да те поздрави! Докато не дойде кулминацията. Една сутрин влизаме заедно, той разбира се завърза малък разговор - какво ще тренираме днес, какви упражнения (не че разбирам, просто си издекламирах програмата направена ми някога от треньор). Тренирайки погледите ни се засичат веднъж-два пъти, май даже се и усмихна. След това се засякохме в съблекалните, аз слизайки от пътеката потен влизам, а той мокър излиза от душа. Пусна кърпата на земята и почти ми се подкосиха краката. Не не беше изваян фитнес модел, нито Аполон - беше чаровен, имаше огромна татуировка на гърдите си (татусите са ми голяма слабост, когато са на правилното място), мъжеството му красиво и доволно оразмерено. Моментално отклоних поглед, въпреки че зениците ми се стремяха да стигнат тила ми, за да го огледат пак и пак и пак. “Приключихме ли за днес” се плъзна покрай ухото ми, сваляйки си слушалките. Разбира се, се обърнах за да отговоря (глупости обърнах се за да го огледам), докато той обуваше боксерките.

Аз не се къпя във фитнеса, тъй като живея зад него. Няма и 100 метра от нас, буквално на пресечи улицата. Така че, докато аз обърсвах потната си глава с кърпата, обличах се и сменях обувките, той вече се беше облякъл в кубинки и униформа. Да, беше от органите на реда, и знам че звучи като порно филм. Не издържах, той награби сака си и имах възможности ли да сляза с него или да изчакам. Много ясно, че ме хвана шубето - пожелах му приятен ден и се бутнах в тоалетната. Минаха 2-3 минути излязох, него го нямаше и тръгнах. Взех ескалаторите, за да изгубя още малко време. Фитнеса е в търговски център, трябва да мина през паркинга за да стигна до нас. Просто нямам избор. И разбира се той е там качвайки се в колата си, махна ми за поздрав, а аз кимнах. И продължих към нас развълнуван. След малко ме подминава черна кола, бипна ми, обръщайки се и той мина покрай мен и пак махна кимайки с глава. Прибрах се с бърза крачка и разказах всичко на приятеля си. Той ме гледаше със същият поглед, с който ти най-вероятно четеш всичко това.

И тази случка, поредица от случки, ме накара да се замисля къде е границата? Смисъл, да погледнем реално и обективно над нещата. Той е млад възпитан мъж, който ме засича почти всяка сутрин в продължение на седмици. Нормално е да завържеш някакъв малък разговор, с човек, с който се засичате нон стоп. Та дори и хората, с които се засичаме 1-2 пъти седмично ми кимат, когато ме видят в квартала или из града. Второ се запитвам защо аз? Ами може би защото не съм нацепен батка (като повечето фитнесджии - не съдя и не стереотипизирам), както и той не е. От психологична гледна точка, човек в нови среди е склонен да прави контакт с хората, в които се оприличава. Предполагам, или силно се надявам, че имам интелигентен вид както и той в моите очи. Въпреки, че в униформа прилича на типичното ченге…

Но гледайки субективно на нещата, това което видях аз е симпатичен млад мъж, добре сложен със доста секси татуировка и много късо подстриган (почти бръснат… и към това имам слабост - и приятеля ми си бръсне главата, но няма татуси…), секси, мъжествен. Просто видях пълният пакет МЪЖ, който имаше интерес към мен. Или по скоро ми се искаше да има интерес към мен. И си мисля, ако не бях гей, щях ли да си мисля, че той е гей и флиртува или по скоро е учтив с мен.

Стигнах до заключението, че е просто пич, който поздравява хората, защото е учтив и възпитан. Колкото и да ми се искаше да е гей и да ме сваля, разума в мен надделя. Но знам, че в много случаи това не се случва. В нашите среди където е трудно да намериш истински приятели, камо ли гадже, е много лесно да прочетеш неговите сигнали грешно. Нашето его се надува от това, че някой, който е точно наш тип има интерес към нас и ни обръща внимание. И след всяка усмивка, всяко “здравей, как си” егото ни се надува все повече и повече и взема превес над трезвото ни мислене. И така започваме да виждаме флирт вместо възпитание/учтивост. Точно то, допринася още повече за фантазиите ни. В нашите среди сме свикнали всичко да е толкова директно свързано със незабавния бърз и неизбежен секс, че като видим възпитан и учтив мъж го приемаме за флирт. Така нещо съвсем нормално, но рядко срещано днешно време (най-вече в онлайн средите на приложенията), днес се изопачава и приема за флирт или в лошия случай за слабост.

А как да разберем къде е границата наистина? Трудно. Наистина много трудно, защото често сърцето и егото ни пречат на разума да погледнем трезво над нещата. Но има няколко сигнали, които биха показали, че той флиртува или има интерес към теб, а не е просто учтив възпитан. Първо е удълженият контакт с очите. Ако продължава да те зяпа, когато погледите ви се срещнат, явно или имаш нещо на лицето/дрехите си или просто флиртува. След контакта с очите, би се опитал да направи и физически контакт. Здрависване, тупане по гърба/ръката, или просто ще задържи ръката ти доста по дълго от нормалното като казва здравей. Или в моя случай ще дойде да ми помага да правя упражненията правилно, като ме придържа в точната поза (а как ми се искаше само). Трето е разговора. Нямаше да се задържи на здравей-здрасти лека тренировка и т.н. Когато човек флиртува, бавно, но славно изкачва стълбичката на личните и задълбочени въпроси. После идват и малките невербални жестове. Дали притиска устни като се срещнат погледите ви, или просо навежда поглед и неловко си пипа ръцете, лицето или си играе с дрехите, косата.

Има много други малки сигнали които биха ни подсказали, че някой флиртува. И много често дори и да не ги виждаме на нас много ни се иска той да флиртува. Защото не би ли било приятно готин пич, който е точно наш тип да има интерес към нас?! Ще завърша поста си с последен съвет, който четох някъде из инстаграм - не бъркайте гей-дар (способността ни да разпознаваме други гейове - гей радар), със искам-да-е-гей-дар!