Нормални неща, които да не правиш

В момента, в който влезем във връзка всеки около нас се превръща в най-добрия съветник, който някога сме срещали. Или поне те така казват, и обичат да дават съвети, защото искат наистина връзката ти да просперира. Било то брат, сестра, приятел, колега или просто познат, не значи, че винаги знаят най-доброто в дадена ситуация или за връзката ти. Понякога трябва да направим това, което инстинкта ни казва, вместо това, което ни съветват. Защото в повечето случаи те ще подкрепят съвета си с “всички го правят” или “нормално е…” или “И аз го правех на времето, виж колко време сме заедно”. Неща които са проработили за всички, или някой близък не значи, че ще проработят и за теб и твоите интереси. За това остави всички зад себе си и се фокусирай над това какво искаш ти, и дали следвайки даден съвет ще получиш това, което искаш. А ето и няколко от най-често срещаните съвети за нормални неща, които според мен не трябва да правиш.

Когато започнеш нова връзка, или си надълбоко в стара, е нормално да се чудиш колко е сериозен той и колко ти е верен (ако очакваш това). И споделяйки мислите си с близък човек е много вероятно да чуеш, че е окей да потвърдиш или отхвърлиш съмненията си като го провериш - провери му телефона, фейса, инстаграм; ще ти кажат те. Това е грешно. Ще породи още повече съмнения и всяко малко съмнение ще води до проверки и вманиачаване. А тръгнеш ли по този път, връщане няма. Дори и партньорът ти да не ти е верен,0 не това е начина. Просто най-добре е да бъдеш честен със себе си и него. Седнете и поговорете. По-добре да прекарате час в дълбоки разговори от колкото в кавги.

Ще чуеш, че ако е далеч няма да се получи. “Невиждани очи лесно се забравят” - твърди народа. Ако чувстваш, че той е човекът какво пречи да опиташ. Никога не знаеш каква би била една връзка от разстояние докато не опиташ. За това вместо да прекратиш нещата, опитай се да вложиш малко повече мисъл. Защото друга народно изказване е, че тези които са най-далеч ти стават най-мили.

Било то в нова или не толкова, връзка всеки от нас прави глупости. И да, да си признаеш, че си сгафил е трудно. Кофти е да се изправиш и да кажеш “Аз сгреших” и да бъдеш уязвим. И тук съвета, който най-вероятно ще чуеш е, че е нормално да пазиш няколко тайни. Ами не е! Честността и комуникацията са едни от основите на връзката. За това колкото и да ти е гадно, изправи се и кажи всичко честно в очи. Хей, погледни го и от позитивната страна - как бива оценен фактът, че си честен?

Уви съветите не винаги идват само, когато започваме или вече сме във връзка, но и преди това. Много често ще бъдеш съветван да се правиш на трудно достъпен и да чакаш той да направи първата стъпка. Представи си, че и него да го посъветвали същото… Пропиляваш си шанса в игрички! За това както казах в онзи пост за “Играна на трудно достъпен” - ако искаш да му пишеш - пиши му. Не чакай!

А още преди да сме се впуснали в срещите, често ни съветват, че е ок да послъжеш с информацията в профила си. Да, изглежда като безобидна постъпка, но се замисли какво ще ти доведе една лъжа. Независимо дали ще преиначиш информация за работа, интереси, занимания и начин на живот (да не споменавам снимки!). Нито една стойностна връзка не започва с лъжа. Колкото по-уверен си в себе си и колкото по-осъзнат си за нещата в теб които не са перфектни, толкова по-привлекателен си за другите. Наистина!

Във връзка със срещите много момчета не се обаждат първи, след това. Или чакат три дни преди да търсят контакт. Това е наистина малоумно. Ако с пича сте се видели и те е изкефило и искаш втора или трета среща защо да чакаш дни… Желязото се кове докато е топло. Не чакай дни, не чакай него. Обади му се и му кажи, че искаш да се видите пак. Същият съвет давам и за съобщенията. Мисля, че е неуместно, когато някой каже, че веднага след среща не трябва да се пише. Защо? Ако си си прекарал добре - кажи му го. Кажи че искаш пак и още. Бъде деен, покажи интерес.

Това са много редовни съвети, които много от нас са чували под една или друга форма от различни източници. А в други случаи пък ние сами съветваме себе си да направим такива. Казва ме си “нормално е”, но никога не се питаме до какво ще доведе това. Обществото ни като гейове и не само, е под силната стигма да не бъдем уязвими, в страх, че ще бъдем слаби признавайки си, че харесваме някой и той може да ни отхвърли. Наистина може да те отхвърли, но не е ли по-добре да го знаеш, за да не губиш време и емоция с него? Трябва да помним какви са целите ти, както искаме и дали приемайки даден съвет ще ни помогне да го постигнем.