Няма страшно, това е просто ЛЮБОВ!

Бях критикуван. Беше ми искана сметка. Бях и просветлен. Но въпреки всичко бях себе си. Да, бях критикуван за това, което казах за кампанията за билбордовете. Как българинът има една такава черта на народопсихологията си, че винаги знае да мрънка и винаги може по-добре от другите. Бях критикуван, че съм остър и съм изразил доста първично мнение, което всъщност беше целта. Че може би съм потъпкал нечий труд. И че може би всъщност стратегията на цялата тази кампания е била такава (да има хейт?!)… Поех критиката и се поучих от нея.

Беше ми искана сметка! Давам ли си аз сметка, че тези хора правят нещо. Че тези хора помагат някому - дори и да навредят мнозина, все пак на малцина са помогнали? Запитах се, а аз не правя ли нещо? Не помагам ли някому да премине през трудност? Да разбере, че не е единствен там в лутането си? Не се ли опитвам да разбера нашето общество, така поробено от стигмата “Ганьо”? И си мисля, че дори и да не съм помогнал на много хора, то поне знам, че не съм и навредил, никому. Опитах се да достигна до много хора, било то ЛГБТ или не. Направих проучване със 833 неповтарящи се участника - попитах ги какво търсят, как обичат и живеят; знаят ли какво, къде и как. Попитах също така и не-ЛГБТИ хората, какво мислят за нас, как гледат на нещата. Цели 1525 човека споделиха мнение. Как ли? Може би никой не се е запитал, но ще ви кажа как. Първо със фейсбуук реклами, които се плащат. Докато повечето НПО-та харчат чужди средства, аз заделям свои. Да заделям пари от собствения си джоб за да постигна повече за себе си и за вас. За да достигна до повече хора, вредейки на възможно най-малко. Четох за таргетиране, филтриране и какво ли още не, за да направя проучванията си възможно най-адекватни и акуратни. Когато парите, които бях заложил свършиха приех по-креативен метод. Влизах в групи, различни фейсбуук групи и пусках проучването молейки за помощ. Търпях коментари, критики и заплахи. Но в замяна получих данни. Получих мнения за хора, за които ми пука, от хора които ни мразят. Влизах и в приложения. Пишех съобщения на разни познати и непознати. Бивах блокиран. Профилите ми навсякъде бяха хванати от спам скриптове. Трябваше да докажа, че съм аз. Стигнах до управата на сайта planetromeo.com. Поговорих с тях. Казах им какво правя и защо го правя така. Това, което тези хора казаха обаче беше “Браво, подкрепяме те!”. Защо? Защото сме една общност. И докато този сайт има офиси в Германия и Холандия, където нещата са уредени знаят, че това далеч не е така в нашата страна. Сайт, който се издържа от членството на многото от потребителите си, ме подкрепи безрезервно и без да искат каквото и да е в замяна.

И така бях просветлен. Благодаря за тази критика! Накараме да се замисля - какво правя, защо хейтя и всъщност мога ли по-добре? Правя много! Поне така мисля! Правя толкова, че да имам завърнали се читатели всеки месец показва че явно има защо. Правя колкото мога, защото този блог не е спонсориран от никого! Нито едно НПО, нито една организация, нито едно дарение. Спонсориран е от моята заплата, от моите контакти и от моето доброволчество. И тук искам да кажа БЛАГОДАРЯ на всички, които са ми помагали и биха помогнали занапред. Правя може би не най-доброто всеки му, но знам, че давам най-доброто от себе си, и не вредя никому. Ще продължавам да се опитвам да намеря различните ви истории и да достигна до всеки един от вас. Ще се опитам да замеся колкото се може повече хора в това, което правя… Ще се опитам да залея интернет пространството с любов. С онази любов, която не показахме на хората, с билбордовете. Ще се опитам да покажа на всички ни колко силни можем да бъдем заедно и какво можем да направим... Уви, ще го направя сам. Да и сам мога. Но защо сам се питате? Защото аз предложих помощта си на няколко НПО-та, но те не пожелаха. Сякаш ги е страх, че ще имам по добри идеи от тях? Или ще им открадна минутите слава - не знам, не проумявам!

И тук ви казвам, ако искаме промяна тя започва с нас. Тя започва с това да бъдем единни. Да се борим заедно, било то и не за това, което искаме като индивиди. Защото днес се борим за теб, утре за мен и така удвояваме силите си. А две глави са винаги по-умни от една. Трябва освен да бъдем единни, да бъдем и смели и силни. Трябва и да го показваме на всички. Да показваме, че не сме същите, като видените по телевизията персонажи. Трябва да променим имиджа си към обществото, което така закоравяло не желае или го е страх да ни приеме. Трябва да преценим “врага” си и да подберем “оръжието”, което няма да го сломи, но ще го промени. Не трябва да ги пречупим, а да ги огънем…

За заключение ще кажа, че не хейтя просто за да има какво да кажа. Нито за да бъда релевантен, или от обида. Хейтя/критикувам, защото ме боли, защото искам дейността на тези организацийки да достига до повече хора. Искам да ни сплотяват, вместо да ни карат да се страхуваме. Искам да правят много повече от това да ни казват къде да сключим брак или какво се е случило в някоя държава. Искаме да виждаме какво се случва и прави тук! Искаме да видим как се помага на хората от провинцията, на нашите хора! Няма страшно хора, не мразя, това е просто ЛЮБОВ!

И накрая… Едно видео, което ми се искаше да видя вместо тези билбордове с много силен слоган - “When you feel like letting go - hold tight” (буквален превод “Когато се чувстваш сякаш трябва да се пуснеш - дръж здраво”)