Ревността

Случвало ли ти се е някога да мислиш че гаджето се заглежда повече от допустимото след други мъже? Да се чудиш има ли друг и да търсиш следи в това как се облича, държи и говори? Или просто се чудиш какво ли прави когато не е с теб? Може би пък ти се е случвало да си неспокоен, когато сте в компания и той говори с някой друг, мислейки си, че или флиртува или се интересува повече от него, отколкото теб?

В такива ситуации може би си мислиш, че вече не си привлекателен, интересен или забавен, за партньора си. И най-вероятно се осъзнаваш, че съвсем нечестно и без основа се сравняваш с други хора, мислейки си, че си загубил дързостта си и той търси някой, с който да те замени. Ревността, уви е страстно, силно и поразително чувство. И не напразно в романските езици, корена на думата ревност (jealousy) идва от старогръцката дума за стремеж (ζήλος). Ето защо това чувство те превзема бързо, управлява действията ти и често се чувстваш изгубен.

Ако някои от до тук изброените неща звучат познати значи и ти, както много други хора си похитен от ревността. Искаш да бъдеш разумен, рационален и спокоен, но похищението на ревността обзема теб, a всяко твое чувство и мисъл са насочени към всяка малка заплаха, която умът ти може са измисли. И дори и партньорът ти да е най-достойният за доверие човек, ти започваш да си мислиш глупости, да си представяш сценарии, че дори и да виждаш неща, които всъщност си въобразяваш. Най-често си завладян от мисли и идеи като - другите хора са заплаха за връзката ти; гаджето ти би искал да е с някой друг; не можеш да му се довериш; не толерираш никакви несигурности и неточности в отговорите му; ти и само ти трябва да бъдеш единственият човек в света, който той трябва да намира за интересен и привлекателен. След главата и разума ревността покорява и чувствата и емоциите ти - безпокойство; гняв; желание за мъст; безпомощност; безнадеждност… И така мислите ти и чувствата ти те карат да предприемеш някакво действие. Искаш да направиш нещо, не може ти да стоиш безделник, не може ти да бъдеш мамения и да те хванат неподготвен. И така започваш да подлагаш партньора си на разпит; дебнеш всяка негова постъпка и реакция; търсиш информация и някакви следи в съобщенията му, във фейса, или инстраграм; отдръпваш се за да видиш дали още има интерес към теб; питаш го нон стоп дали те обича, дали си привлекателен, дали те иска; опитваш се да го контролираш…

И така си мислиш, че щом се притесняваш, премисляш и анализираш всичко, което се случва ще разбереш ако има нещо, ще можеш да предотвратиш проблема преди да се е случил, няма да има изненади и няма да може да те нарани. Но това притеснение и търсене на скрити помисли и знаци те правят по-тревожен и ядосан, което допринася за още повече ревност. Дори и да виждаш всички тези неща като опит за запазване на връзката ти, всъщност те са тези, които отблъскват партньора ти най-много.

Ревността не е някакъв спасител на връзки или ключ към вечно щастие и мир. Често чувам “той ме ревнува защото ме обича” или “обичам го за това го ревнувам”. Ревността е похитител. Похитител на умове и мисли, казвайки ти че партньорът ти ще те предаде или че света ще свърши ако не задържиш тази връзка. Кара те да започнеш да четеш мисли (“знам че гаджето ми намира съседа за секси”), да предсказваш събития (знам, че той ще ме остави/ще ми изневери”), да се съмняваш в себе си (“гаджето ми не иска да правим нищо, сигурно вече не съм секси”) и да правим генерални егоистични заключения (“гаджето ми трябва да харесва само мен” или “не трябва да се доверяваш на мъжете”). Дори и някои от негативните ти мисли може да са истина, когато си похитен от ревността ти третираш всяка мисъл сякаш тя е научно доказан факт. Оказваш се в капан на собствената си тревожна, ядосана, ревнива глава и често си мислиш “какво ми има?”.

Много често в ревността си опираме до другите. Мислейки си какво ли ми има, започваш да търсиш утеха, че ти няма нищо. Например, гаджето ти е обядвал с бившия си случайно и ти го казва. При което ти избухваш, похитен от ревността започваш да редиш сценарии как обядът е довел до нещо повече; или пък днес обяд, утре обяд, после вечеря и така ще те замести… Обзет си от всичко описано по-горе и се питаш какво ми има. И за да се увериш, че ти няма нищо питаш приятелите си и те ти казват, че гаджето ти е тъпак. Казват ти че постъпката му е недопустима и т.н и т.н. И така се успокояваш, че това, което мислиш е нормално и истина. А може би ревността е нормална? Има стъпки, които може да направиш за да се отдръпнеш от ревността и да възвърнеш контрола над себе си.

Въпреки, че силата ѝ и това, което я предизвиква са различни в различните общества, ревността е универсален феномен. Тя съществува в Библията, спомената е в произведения на Шекспир, почти всяка музика и филм имат присъствие на ревност. Поглеждайки и животните, виждаме ревност - най вече при кучета, коне и котки. Така че щом ревността е универсална, ти си просто нормално същество, щом я изпитваш. И всички други я изпитват, сигурно?

Ако се чувстваш самотен в ревността си разпитай приятелите си. Изпитвали ли са ревност спрямо брат/сестра, колега, или бивш приятел на гаджето им? И ако приятелите ти са чести ще си признаят, че са изпитвали чувство на ревност и са били обзети от всички онези емоции по-горе. Да изпитваш ревност не значи, че си луд, дефектен или нервен. Може би просто си честен спрямо това което виждаш.

Може би пък има някаква основателна причина за ревността? В повечето случаи хората имат добра причина за ревността си. Искат сигурност и честност, но вместо това получават измами, игрички и отричане. Имах приятел, чието гадже беше работохолик. И с всяка нова сделка, която правел започнал да се връща все по-късно и по-късно вкъщи. Една от поредните вечери в които гаджето му закъснявал, моят познат седнал на компютъра му и прочел някакви съобщения. Оказва се, че гаджето му си пише със някакъв платен 19 годишен хлапак. И тъй като на моят познат не му хрумвало да разпитва гаджето си защо закъснява, бил изненадан да види, че му изневерява. И тук разбрах, че липсата на ревност може да бъде начин за упражняване на високо самочувствие - “Никой не може да ми изневерява”. Твърдението че ревността е знак/следствие на ниско самочувствие е вярно, но не е доказано. Така, че следващият път като ревнуваш замисли се за истинската причина.

А какво би значело ако партньорът ти заяви, че никога не ревнува? Много хора мислят “би било много яко ако гаджето ми не ревнува и ми позволява да правя секс с други”. И тук на всеки би му светнала червена лампа. Да, отворените връзки са ок, но те се постигат след много време и обсъждане (прочети повече за стъпките към тях тук и за видовете отворени връзки тук). Всеки нужда има от опознаване и някакво доверие преди да се впусне в такива изказвания и желания. Всъщност много проучвания показват, че признаци на ревност в една връзка я правят много по-издръжлива. И че е много по-лесно да прекъснеш връзка, в която не е имало никаква ревност.

Въпреки, че ревността е нещо нормално и универсално, не това дали я изпитваме или не ни различава. А начинът, по който подхождаме към нея. Хора с ниско самочувствие и обща култура биха се хвърлили с главата надолу в океана от ревност и драми, биха плували, биха се къпали, че дори и удавили в него. Докато по-разумните, зрели и сигурни хора биха премислили как да преминат този океан. Как да излязат от водата сухи и как този опит да ги направи по-силни като индивид и като двойка. Замисли се следващият път, с какво ти помага ревността? Всичката енергия, която влагаш в онези чувства и емоции, може да бъде вложена в нещо по-смислено и ценно помежду ви. Бъди разумен, бъди себе си и овладей лошата страна на ревността.

#bulgaria #gay #jelous #jealousy #relationship #гей #българия #връзки #съвети #порно #хомосексуален