Орнела - гей в България

Това беше първата жена, с която бях на среща. Смисъл, жена (момиче), което не познавах и се уговорихме да се срещнем. Беше странно усещане, но хей, какво ли не правим в името на добрата кауза. Срещнахме се в едно заведение на центъра. Уж избрахме да е тихо и спокойно, но имаше доста хора. Беше много разговорлива и приветлива. Поговорихме си доста преди да започнем със същинската част. Видя ми се някак си все едно е над нещата. Не ѝ пукаше от нищо и никой, може би трябва да се учим от по-младите ...

Представи се?

Аз съм Орнела, италианка на 23, момиче. В България съм от 3 години уча медицина и съм бисексуална.

Разкажи ми какво е да израснеш с различна сексуалност в твоята страна и да се разкриеш пред семейството си, ако си се разкрил?

О, не съм се разкрила пред семейството си! Те са много консервативни и религиозни. И ако им кажа за тях това ще бъде нещо много, много лошо и според тях ще горя в ада (смее се). Но още от ранна възраст знаех, че харесвам и момчета и момичета. Даже тогава повече момичетата ми харесваха и си мислех, че ми има нещо. Но започнах да чета книги и разбрах, че е нормално. Израствайки с различна сексуалност в градчето си в Италия имах и малко проблеми. Когато бях в гимназия имах приятелка и двете бяхме непрекъснато заедно и другите започнаха да ни тормозят, да ни наричат с имена и т.н. Това беше първата ми връзка и първият ми сблъсък с проблемите. Втората ми връзка беше с друго момиче, по-голямо от мен и това помогна да нямаме проблеми.

Какво те накара да се преместиш в България?

Учех в Швейцария, но беше много скъпо и родителите ми не можеха да си го позволят. И така реших да дойда тук - евтино качествено обучение по медицина.

Какво знаеше за ЛГБТ живота в България преди да дойдеш?

Не знаех нищо, просто пристигнах.

А какво мислиш за ЛГБТ живота в тук, сега?

Странно, но опита ми показва, че е добър. Не съм имала проблеми, но пък и нямам български приятели или партньори…

Добре, а лесно ли е да се срещаш с момчета и момичета тук и да си честна за сексуалността си?

Да, доста е лесно. Има много хора, които все още реагират странно ако видят две момичета/момчета на публично място, но това е ОК.

Приятелите ти знаят ли за теб?

Да, не всички, но близките да.

От твоя гледна точка, кои са трите неща, които липсват най-много на ЛГБТ живота тук? Какво ни липсва, като общност?

Мисля, че липсват достатъчно клубове. Също и барове. Също така и фестивали, насочени към хората с различна сексуалност...

Прайд?

Ами не само прайд! Например в Милано има улични изложби на изкуството, чиито автори са от ЛГБТ общността.

А кое мислиш, че е най-доброто и най-лошото нещо в ЛГБТ живота в България? Какво харесваш и какво не харесваш?

Не мога да кажа, че наистина не харесвам нещо. Но това, което не ми допада е че като кажеш нещо на гей тематика, хората или сменят темата или започват да казват как това не е добре. Хората имат доста предразсъдъци тук. Но аз идвам от малък град в северна Италия и там има същия проблем. А най-много ми харесва това, че тук е много по-лесно. Когато си стоим с други чуждестранни студенти (и някой покаже еднополова близост) на минувачите не им пука, ние сме чужденци. За разлика от града, в който израснах…

Ако можеш да промениш нещо в ЛГБТ живота тук, какво би било то?

Мисля, че манталитета на хората. Да са малко по-отпуснати…

ЛГБТ хората или като цяло?

Като цяло! Очевадно е, че хората са предубедени в доста насоки. Но за мен това не е чуждо. Защото ако в моя град някой дойде и каже, че е гей ще го застрелят или убият с камъни!

Като човек с различна сексуалност чувстваш ли се безопасно и комфортно в България?

От опита ми да.

А била ли си жертва на хомофобия?

Не, не мога да кажа. Такова нещо може да се случи навсякъде, знаеш. Но специално на мен, специално в България, не се е случвало.

Какво знаеш сега за ЛГБТ правата в България?

Мисля, че няма такива! Както и правата на жените, като цяло. Когато се разделяхме с бившия ми приятел, той не беше много щастлив от факта и започна да ме преследва. Също така потроши всичко в квартирата ни в София. Беше грък. Когато отидох в полицията и им разказах всичко, ми казаха, че не могат да направят нищо, защото той има правото, той е мъж, той ми е бивш приятел…

КАКВО?!

Да… Знам, по дяволите 2017 е!!!

Трябвало е да отидеш в посолството ви!

Да, отидох. Но и те не помогнаха много. Казаха ми, че не е техен проблем.

Последно - ако всички ЛГБТ хора са тук и сега пред теб, какво би им казала, какво би ги посъветвала?

(смее се) Ами не знам. Най-вероятно ще им кажа да бъдат себе си и да не им пука от другите. Хората винаги ще говорят, така че бъдете силни!