Алесандро - гей в България

С него се познаваме от едно от приложенията, вече не помня кое. Излязохме веднъж, но после се получи така, че не повторихме. Винаги сме се поздравявали и не сме имали лоши чувства един към друг. Когато му предложих да бъде част от проекта той се съгласи веднага.

Представи се - име, години, националност, от колко време си в България…

Казвам се Алесандро, от Италия. Живея в София от година и осем месеца… Около година и половина, да бъдем точни… Мъж съм и гей. Работя тук и ще остана още около 6 месеца, може би повече, но не знам все още. И съм на 29.

Следващи въпрос - и искам да бъдеш подробен, да ми разкажеш история във всеки отговор. Вторият въпрос е - разкажи ми какво е да израснеш гей в твоята страна и да се разкриеш пред семейството си, ако си се разкрил?

Ами не съм израснал изцяло в Италия, тъй като семейството ми, има интересна… Не точно интересна, но сложна история. Заради работата на баща ми трябваше да се местим доста често - всеки 2 години в различна страна. Така че не мога да кажа, че пораснах гей в Италия. Но пък по-голямата част от университета ми беше в Италия, Милано. Да живееш там е доста… лесно, така да се каже (говорейки за гей живота). Разкриването пред семейството ми беше малко бурно. Направих го по малко заобиколен начин, оставяйки съобщения на компютъра. И реакцията им беше доста лоша - особено тази на майка ми. Бях изненадан, защото баща ми беше този който е строг, не майка ми. И мислех, че всичко е ясно и сме се разбрали, гей съм и това е. Но не, по-късно осъзнах, че все още има нещо в тях, показваха го. Беше период в който сякаш го отричаха, въпреки че бях ясен. А по-интересното е че водех вкъщи всичките си гаджета. С последния ми приятел бяхме заедно три години, и той оставаше у нас през повечето време. Дори не се и криехме от тях. Сега след като се разделихме нашите питат за него, къде е защо не идва вкъщи. Дори му се обаждат да го канят на гости (без мен) защото им липсва. Така че отношението аз - гей - семейство е доста странно. Не е сложно, не мога да кажа, че е сложно, но странно - да. Понякога ме кара да се смея доста. Със сестра ми (а да имам сестра по-голяма, психотерапевт) никога не сме си говорили по темата. Знам, че знае, защото никога не крия нищо. Никога не сме го обсъждали, тъй като и двамата чувстваме, че няма какво да говорим. Защото да бъдеш гей всъщност е равносилно на това да не харесваш броколи. Същото е - това е нещо, което не избираш. Не говорим по темата защото не е важно.

Сега малко ще те отдалеча от вкъщи, какво те накара да дойдеш/да се преместиш в България?

О, беше случайно. Напълно случайно. Познат ми се обади и ме попита “би ли искал да работиш за една година в България?”. Позицията беше добра, не заради заплатата, а защото ще стои добре в сивито ми… И все още е добра позиция, дори ме повишиха сега. И хей така спонтанно се съгласих, казах си защо не. Търсех си работа тогава и си казах, че ще е добре да го направя. Хей така съвсем случайно. Никога не бях мислил за България, наистина никога. Беше просто една от много страни в света, това е. Това, което ме накара да кажа да без да се замисля, беше фактът, че съм прекарал четири години в Русия, и съм влюбен в страната. А моят познат, като ми предложи работата тук, ми каза че тук (България) е като Русия, и веднага казах да. Но разбрах в последствие, чв това са глупости. Виждам че е съвсем различно. И се оказа, че моят познат никога не е бил в Русия. Само азбуката ви е еднаква... Но дори и случайно да го бях решил - все още съм тук.

Какво знаеше за гей живота в България, преди да дойдеш?

Нищо!

Абсолютно нищо?

Всъщност много ме е срам да си призная, но мислех че България е зад Украйна (на изток). Разбрах къде е България, като кацнах на летището и включих джипиеса на телефона за да търся хотела си. Толкова съм глупав…

Какво мислиш за гей живота в България сега, но бъди честен?

Винаги давам честни мнения! От моята гледна точка трябва да говоря от две различни позиции. Първо…ок може би три позиции. Първо от позиция на гей чужденец… Или нека кажем нормален гей. След това от позиция на хетеросексуалните българи и накрая от позицията на българските гейове. Когато хетеро българите - тези които аз съм срещнал, млади хора, имам доста приятели - говорят за гей живота и гейовете, те са напълно отворени и го приемат за нормално. И разбира се те всички знаят, че съм гей и никога не са имали проблем или са възразявали. Приемат го като факта, че съм рус. Но не мога да кажа същото нещо, когато се опитвам да създам отношения с гей българите. Повечето са параноични. Когато си говорите и сте навън имаш чувството че нещо не е наред с тях. Те или прекаляват в реакциите си за малките неща или излизате два пъти и започват да казват “вече сме двойка!”. В началото си мислех, че просто попадам на доста импулсивни индивиди, но след време осъзнах, че нещо подобно се случва с всички. Също всички са вманиачени на тема секс по един смешен (funny) начин, не знам как да го нарека, но е смешно. Или пък винаги им трябва нещо, все са в нужда за нещо. Не ми изглеждат отпуснати изобщо, както трябва да са. А когато се срещам с други гей чужденци, всички те споделят мнението ми и всички имахме доста сходни случки. Което е доста странно! Не бих казал, че гей обществото тук е наистина свободно. Говорим самото общество вътре в себе си не е свободно, не говоря за страната и приемствеността.

Следващият въпрос е - според теб и твоите наблюдения, можеш ли а назовеш топ три неща, които липсват на гей живота тук?

Първо красиви момчета, имате толкова малко! Шегувам се разбира се… Хм, топ три неща. Не знам. Може би…. Не ме бива в обобщенията, за това ще бъда лаконичен, до колкото мога. Първо е това, което казах и преди - липсата на свобода. Но личната свобода, тази вътрешната. Вярвам че това лиспва най-много на хората, според мен. Друго е, че не е много развит (гей живота). В смисъл, има много малко гей клубове, които са еднакви. Отиваш там за безразборен секс или танци. На други места можеш да отидеш на бар, в кафене, където отиваш дори и през деня. Където може да хапнеш и да говориш с приятели. Нормален живот, но в гей среда. Това имах предвид под “развит” - не добре установен. И трето което липсва според мен… хм какво ли би могло да бъде… Може би фактът, че не е добре представен (гей живота). От гледна точна на това, че България не е много отворена страна, от към начин на мислене. Моят личен опит показва, че младите хора са доста отворени и толерантни, но страната като цяло не е. Това е може би което ви липсва, но не е строго ограничено до самото гей общество…

Според теб кое е най-доброто и кое най-лошото нещо в гей живота тук? Кажи ми какво харесваш най-много и какво не харесваш?

Не мога да говоря за това, което ми харесва… Нищо не ми идва на ум.

Няма ли нещо което ти харесва?

Всъщност, има неща които ми харесват. Аз не съм много активен в гей живота. Освен в приложенията. Не съм от тези, които ходят на прайда и се борят за правата ни. Не съм такъв по принцип! Но пък видях последния прайд тук и беше наистина добър. Точно както трябва да бъде - маршируваме за равни права. Миналата година също бях тук, но не видях прайда. Но тази година беше добър, събираме се в името на нещо по-голямо. И това е каквото ми харесва, защото всичко друго намирам доста трудно да се впиша.

А какво не харесваш най-много?

Не мога да избера, има толкова много.

Кажи само две-три тогава, само ги назови.

ОК, но да не го приемат лично. Не знам защо всички гейове тук се държат еднакво, което ме вбесява…

Значи липсата на идентичност не ти харесва?

Не, не, те всички имат силна идентичност, такава която не ми допада. Различно е.

Но ако те се държат еднакво, значи имат идентичност, която е доста обща?

Да те са българи! Имат идентичност, дори и да е обща и сходна. Но това с което имам проблем е тази сходност.

По-скоро говорим за манталитет от колкото идентичност, тогава?

Да, точно, по-добра дума!

Ако можеш да промениш едно нещо в гей общността тук, какво би било?

Ще накарам всички да се отпуснат. Мисля че това би променило всичко друго. Само да могат да разберат, че всичко е наред и на никой не му пука дали са гейове или не. Така ще се отпуснат малко повече и всичко ще се подобри…

Чувстваш ли се безопасно и свободно като гей в България?

Лично, да!

А бил ли си жертва на хомофобия тук? Или ставал ли си свидетел? Но не само омраза или да те наричат педал - някой отнасял ли се е различно, отказвали ли са ти услуги/помощ?

Не, никога. Изобщо! Не мога да кажа. Виждал си ме! Знаеш че не крия, че съм гей. До преди месец косата ми беше синя. Не е като да се разхождам наоколо като драгкуийн, но ако ме погледнеш два пъти ти става ясно, че съм гей. И трябва да кажа, че никога не съм имал проблем. Може би съм късметлия. Но имам приятел българин, който ми казва, че вече два пъти е бил удрян, за това че е гей. Съжалявам за него, но за щастие при мен всичко е наред.

Какво знаеш за ЛГБТ правата ни (като малцинство) в България?

Не знам много, да бъда честен. Всъщност нищо. Знам само, че браковете не са узаконени. Извинявам се за невежеството си.

Накрая, но не на последно място - какъв съвет би дал на гей обществото ни, тук? Кажи им мъдра мисъл?

Излизайте на срещи. И си говорете. И всъщност, слушайте също. Това би било приятно, мисля. Благодаря…