Оран - Гей в България

С него се познавахме. Излизахме един от първите му пъти в България. След това се засякохме и в Барселона при една от визитите ми. Уви не съумяхме да се видим да направим интервюто лично, тъй като той беше боле на после аз бях зает и не можахме да се организираме. Колко голяма е София? Е, той май беше и леко притеснен и се нави да му изпратя въпросите за да може да ги попълни. Каза че не искал да дава първични и необмислени отговори. Нещо, което ме вператчли, също както и умерените му, но и дълбоки отговори... Уви нямах възможност да задавам допънителни въпроси да провокирам размисъла в него.

Представи се?

Казвам се Оран. Мъж на 26 от Ирландия. Преместих се тук през март 2017, което прави повече от 6 месеца…

Разкажи ми какво е да израснеш с различна сексуалност в твоята страна и да се разкриеш пред семейството си, ако си се разкрил?

Знаех, че съм гей още с влизането си в пубертета, около 12-13 годишен. Винаги съм го смятал за нормално, естествено и никога не съм имал съмнения. Така го приех като част от това кой съм аз. Като тинейджър бях интроверт, така че на никой не му беше съмнително, че нямам приятелка. Ходех в момчешко католичесно училище и за това не се разкрих докато бях в училище. Разкрих се пред семейството си на 17-тия си рожден ден, знаех го от почти 5 години и ми беше писнало да се крия и лъжа. Реагираха доста позитивно и не ги притесняваше изобщо. Баща ми каза “ 2008 година е, на никой не му пука!”, нещо което бях щастлив да чуя. Остатъка от семейството ми разбра с течение на времето, и се оказа съм късметлия, защото всички го приеха. Дори и баба ми ме разпитваше за бившия ми приятел.

Какво те накара да се преместиш в България?

Миналата година напуснах работа за да пътувам и да се преместя в чужбина. Не знаех къде искам да се преместя. Тогава посетих София и ми хареса доста. Впечатлиха ме красивите паркове, гледката към планината от града, “екзотичният” език със странната азбука, и приятелски настроените хора. И така след още малко пътешествия се върнах и си намерих работа.

Какво знаеше за гей живота в България, преди да се преместиш?

Не много. Всички знаят, че източна Европа е по-консервативна и неприятелски настроена към гейовете, отколкото Запада. Това, което знаех е, че ситуацията тук далеч не е толкова зле, колкото в Русия или Близкия Изток. Също знаех, че и ако срещна бъдещия си съпруг тук ще трябва да отидем да се омъжим в Ирландия - българо-ирландска сватба ще е голяма забава, мисля…

Какво мислиш за гей живота в България, честно?

Гей живота тук е базиран около “не питай - не казвай (don’t ask, don’t tell)”. Хората, които съм срещнал до тук, като цяло са щастливи, но често не са се разкрили пред семейството си. Ако пък са се разкрили, то е тема, която не повдигат. Мисля че българите имат силно традиционалистично тълкуване за това какво е мъжественост, и да бъдеш гей не се вписва в него. Бих казал, че не ми личи, така че е лесно хората да не ме забелязват, но мисля че може би има много хора, които ги е страх да бъдат себе си на обществени места, защото ги е страх от негативни реакции. Но пък нещо, което намирам за наистина впечатляващо е огромният брой млади хора, които бяха на прайда. Бяха наистина уверени и горди да бъдат гей и българи. По-старата генерация са тези, които са консервативни, така че съм убеден че с времето българия ще започне да приема ЛГБТ хората все повече.

Според теб, кои са топ три нещата, които лисват на гей живота тук?

Първо - Каквато е да е форма на граждански съюзи

Втори - Всъщност не съм много сигурен, но се надявам да има групи са подкрепа на млади ЛГБТ хора.

Трето - Социални ЛГБТ групи - спортове, катерене, групови игри и т.н.

Според теб кое е най-доброто и най-лошото нещо в гей живота тук?

Не съм сигурен…

Ако можеше да промениш едно нещо в гей живота/общността тук, какво би било?

Нищо, това е България и ЛГБТ българите трябва да решат какво искат от общността си.

Чувстваш ли се безопасно/комфортно, като гей в Българя?

Да. Не харесвам публични изяви на привързаност (независимо от пол и сексуалност), така че да не се държа за ръце и да се целувам на публични места е ОК за мен. И както тук, така и навсякъде по света внимавам с кой се срещам от Grindr.

Бил ли си някога жертва на хомофобия?

Лично не, но имам приятели, които са били нападани или наричани с имена. Дори имах колежка в университета, което е била изгонена от вкъщи от родителите си, защото е лесбийка.

Какво знаеш за ЛГБТ правата в България?

Знам, че няма бракове и осиновяване. Не съм сигурен за транс правата. А относно престъпленията от омраза, не съм сигурен. Май хомофобията не е наказуема, като престъпление от омраза, но пък може и да греша.

Накрая, но не на последно място - како би посъветвал ЛГБТ общността в България?

Ходете на прайда и се разкрийте пред семействата си. Никому не са дадени равни права защото си е седял тихо и незабелязан. Ако искате ЛГБТ равенство, то тогава трябва да направите това. Погледнете към всяка страна, в която има равенство на браковете и ще видите много активизъм и организации, катализиращи процеса.