Бадр - гей в България

С него не се познавахме. Отговори на една моя молба в група за чужденци във Фейсбуук. Уговорихме си среща и се видяхме на живо. Изключително чаровен и харизматичен мъж, с типични арабски черти. Много усмихнат и много позитивен. Докато си говорехме общи приказки непрекъснато ме наричаше братко (brother). Интервюто с него ме разчувства, но ме и обнадежди. Може би защото той сподели част от личната си история, която не пожела да бъде част от интервюто. И така ме накара да се замисля какво имаме, за какво се борим и на какво сме готови за да постигнем това което искаме...

Представи се?

Казвам се Бадр, на 36 от Ирак (смее се)... и съм гей. В България от две години… (мълчи) Странно е да кажа “гей съм”, но е хубаво…

Защо?

Идвам от Ирак, там никой не признава, че е гей. Спиш с мъже, обичаш ги, но никога не си казвате и не признавате, че сте гей...

Разкажи ми какво е да израснеш с различна сексуалност в твоята страна и да се разкриеш пред семейството си, ако си се разкрил?

Ами как да го кажа. Не растеш гей. Няма гей, и не се разкриваш. Винаги съм знаел, че съм гей. Винаги съм знаел, че трябва да го крия и че няма да бъда щастлив. Така че израснах в страх и несигурност. Някои от най-близките ми приятели знаеха, но не говорехме за това. Някои от тях казаха “Какво от това, нали пак ще се ожениш и ще имаш деца…”. Нещо в което не бях много сигурен.

.

Какво те накара да се преместиш в България?

Не е трудно да се сетиш. Просто беше Европа, а аз имигрант. Всички казваха това е Европа, тя (България) е част от ЕС там ще е добре. И наистина всичко беше добре, докато на границата не видях една каруца… Цигани с каруца и кон. Беше много странно, казах си “Това ли е прословутата Европа?”. И така тук влязох и тук останах.

Звучиш разочарован…

Не, никак. Просто си представях Европа много по-различна. Може би я бях идеализирал…

А ходил ли си другаде?

Да - Германия, Холандия и за малко Франция. Пак като имигрант, но отношението навсякъде е еднакво, само условията в лагерите са различни...

Какво знаеше за гей живота в България, преди да се преместиш?

Знаех, че е Европа. Не знаех нищо за България, като цяло. Мислех си, че щом е Европа значи е добре да си гей.

Какво мислиш за гей живота в България, честно?

Ха-ха-ха (смее се на глас). Добра шега братко. Вие българите сте много интересен народ. Искате, оплаквате се, но не действате. Вие нямате гей живот! Ходите в един клуб и в крайна сметка всички отиват в дарк руума. А ако някой не отиде там и ти му кажеш наздраве казва “но аз съм тук да се забавлявам, не си търся нищо”. И си казваш "какво по дяволите, аз казвам наздраве!" Странно е нали? Не се борите и за права. В Ирак познавах хора, които платиха с живота си, опитвайки се да промъкнат идеята за гей права и хомофобия. А вие сте в Европа и се криете като мишки. Не искам да звуча като някой, който ви мрази, но е така...

Според теб, кои са топ три нещата, които лисват на гей живота тук?

Липсва ви единност. Не сте единни, всеки мисли, че е нещо повече от другия. Вместо да се обедините и да започнете едно по едно да оправяте нещата, всеки си дърпа в неговата посока. Не се фокусирате към най-големите проблеми първо и после към малките. А и не съм чувал за никакви гей организации.

Второ, липсва ви разнообразие. Както казах по-горе имате само един клуб, който не струва. Няма кафета, няма заведения и ресторанти, няма различни места където можеш да отидеш да бъдеш себе си, да седнеш с приятеля си и да се прегърнете…

Ти би ли прегърнал или целунал някой на такова място?

О да, мечтая за този ден. Искам да съм горд с човека до себе си…

А трето нещо ще можеш ли да кажеш?

Да. Липсва ви образование. За гейовете и за обществото. Гейовете не знаят нищо за болестите и рисковете от безразборен секс. А обществото все още мисли, че гей е болест и е заразно.

Според теб кое е най-доброто и най-лошото нещо в гей живота тук?

Ами най-лошото е, че не сте обединени. Има един сериал “When we rise” той е за гей активисти пред 70-те. Там се показва какво се постига чрез обединение. Гледай го! А най-доброто е, че гей е навсякъде в България. Където и да се обърнеш има гейове има паркове и градинки за палави момчета. (пак се смее)

Ако можеше да промениш едно нещо в гей живота/общността тук, какво би било?

Бих ви направил по-толерантни помежду си. Ще ви накарам в ЛГБТ общността да се приемате и разбирате по-добре. Тогава и другите ще ви разберат.

Чувстваш ли се безопасно/комфортно, като гей в Българя?

Не. Не бих си позволил, никой да знае, че съм гей.

Защо?

Първо религията ми, второ това, че съм имигрант. Дори и да имам лична карта...

Имал си проблеми ли?

Да, още преди да получа статут...

Бил ли си някога жертва на хомофобия?

Да!

В България?

Да и не само. Но не се предавам...

Говори ли ти се?

Не, много ми е трудно...

Какво знаеш за ЛГБТ правата в България?

Нищо. Поради простата причина, че няма такива.

Накрая, но не на последно място - како би посъветвал ЛГБТ общността в България?

Две неща ще кажа. Борете се. Не чакайте някой да дойде да се бори за вашите права и вашето щастие. Второ - обединете се. Спрете да се мразите, всички други вече ви мразят, защо се мразите и помежду си.