Има ли хомофобия в България?

Какво е хомофобията днешно време? И има ли я в България? По същество думата хомофобия подсказва за някакъв страх - фобия. И всъщност по същество тя има и това значение - “хомофибията е термин, отнасящ се до страх, враждебност или дискриминация срещу хомосексуалността и хомосексуалните”. А кой го е страх от нас днешно време? Май никой!

А кой ни мрази ще се запитаме тогава… Май всички. И еднозначен отговор май няма, но той се доближава до “всички”. Дори самите ние се мразим помежду си! Не успях да отида на Прайда през юни, но дори и да имах възможността май нямаше да отида. И не защото ме е страх някой да не ме види, а защото не знам ясната идея на този Прайд. Не знам за какво се борят НПО-тата и какво искат. Никога не чух едно тяхно публично изявление и не видях да застанат за една и съща кауза… А само едни плакати из София, че в България няма хомофобия.

Е, хомофобия има. До толкова до колкото има и всичко друго. Но нека започнем с хомофобията от далеч. Ще разкажа няколко случки на които съм ставал свидетел. Случка първа (която всъщност е описана и в разказа Татуирана усмивка). Возят се две момчета. Изключително фрапантно облечени и приличащи на момичета на пръв поглед. Обсъждат в автобус 260 в кой парк, кой какво правел. На висок тон. Всички чуваха къде “леля им Иван” бил правил свирки и срещнал мъжа си. Разказваха как ходели по други паркове и градинки. И всичко това на висок тон. Всички в 260 разбраха, че те са гейове и че обикалят паркове. Как би се почувствал един хетеро човек тук? Ами не знам, но аз се почувствах зле. Не защото момчетата бяха женствени, не защото изглеждаха така предизвикателно, а защото обсъждаха тази тема на така висок глас. И се замислих че има и малки деца. Деца, които чуват термини като “лела ти Иван”, “прави свирки”, “паркова курва” и т.н. Какво би обяснил един родител на детето си, ако то попита какво значат тези неща. Нормално е да не обясни, ще каже, че това са глупости или “не знам”. А всичко, което е непознато за децата е лошо. Така те растат с образа, че всички гейове изглеждат и се държат като онези двамата и че мама не е могла да обясни какво е това, значи е лошо. Така детето без само да знае, расте хомофоб. Защо? Защото някой от точно нас е оставил това впечатление у тях. С това парадиране и тази показност и опит да бъдем скандални.

Случка номер две всъщност са 2 случки със сестра ми, която е 17 години по-малка от мен. Та гледаме ние музикален канал ( с нея имаме много сходен вкус на музика) и пускат Take me to church на Hozier. Където едни двама стоят и се целуват. Аз виждам, че сестра ми гледа с голям интерес. И само да допълня, че семейството ми знае за мен, но тъй като сестра ми навлиза в пубертета не съм ѝ казал още, защото е доста объркана. В сцената с целувката аз се изсмях, защото не бях гледал клипа преди и се изкефих, че го въртят без цензура. При което тя избухна и ме попита защо се смея? Аз не доумявах за какво говори и явно прочитайки го в погледа ми, допълни че мъж може да обича мъж. И това, че са гейове не значи, че нямат право на любов. Важното е да не вредят никому с любовта си. При което аз бях стъписан. А тя нервна, че големият ѝ брат, който я учи на толкова неща не знае елементарни неща за любовта. Наистина не реагирах. Тя после се оплака на майка ми, а аз и тя се спогледахме и засмяхме, като разбира се ѝ обяснихме, че не ѝ се смеем и че не съм хомофоб. И това с тази случката. Години по-късно... Сестра ми вече навлязла вироглаво в пубертета. Редим се на опашка за бординга на полета ни до Рим. Стоим отегчени от това колко бавно се движи всичко и тя ме бута и казва “Виж ги онези двамата…” визирайки 2 момчета на съседна опашка за друг полет. Попитах я какво има да им гледам, а тя отговори “Те са обратни!”. Питайки я защо ги нарича така и защо мисли така тя каза “Е личи им - държат като момичета и единия има гланц”. При което аз ѝ казах, че не трябва да съди хората по това как изглеждат и че точно тя ми е чела конско преди години, гледайки клипа. Тя млъкна и се замисли. След минута мълчание каза, че това са две различни неща. Тогава чакайки се замислих какво ли има предвид. Защо това да са две различни неща? Не исках да правя заключения. Стигайки в Рим си поговорихме. И тя каза, че мъжете в клипа са се борили за правото да се обичат един друг. А тези от летището просто били събирали внимание, правели се на много важни. И тогава се замислих пак, че точно този тип поведение е това което хората виждат като гейове. Парадирането и прекаленото поведение. Те не виждаха това като гейове, а като педали, както понякога се изразява брат ми.

Случка три. Излизам, съвсем на скоро с мъж. Американец преместил се в българия - хомофоб. Да той беше гей хомофоб. Започна да говори колко зле са гейовете, които са универсални в секса. Те били такива за да не пропускат секс възможност. Те били курви, били срам и позор за гей обществото. Заради тях обществото ни виждало като животни, които само правят секс. След това заговорихме и за различните “цветове на дъгата” - трансджендър, drag queens (травестити?!) и т.н. При което той каза, че всичко това е гнусно и че всички тези хора заслужават омразата, която получават. Защото мъжа бил мъж дори и като е гей. Аз разбира се скочих да защитавам всички тези хора, които той непознавайки нападаше. Когато оборвах всяко негово мнение и пречупвах гледната му точка той видя, че не падам по гръб и добави - “ти травестит ли си че така страстно ги защитаваш?”. Аз останах безмълвен. Трябва ли да си част от нещо за да го защитиш. Трябва ли да мразиш всичко, което не разбираш. Той беше доста затворен тип. Доста ограничен и омразата му идваше не от това, че не ги разбира, а по-скоро от това че тези хората бяха приели себе си и бяха свободни да бъдат себе си. Нещо което той не бе постигнал и май скоро нямаше да постигне. И ето така той беше хомофоб. Мразеше всички, които бяха комфортни в своята кожа и своята сексуалност. Но всъщност той най-много мразеше себе си, защото не можеше да постигне този вътрешен мир и комфорт. Но винаги е най-лесно да се смееш на другите за да прикриеш своята неувереност.

Случка четири. Приятел, кореняк софиянец с лека форма на ксенофобия. Помогнах му да свали една моя приятелка, давайки му съвети и т.н. Нещата се получиха и те до ден днешен са добри приятели, макар и да не са заедно. Заговорихме се по темата - защо аз съм сам след като давам такива добри съвети. Защо аз не мога да спечеля някоя девойка. И тук реших, че е моментът да му кажа че съм гей. Беше риск, тъй като знаех, че не обича много малцинствата. Последва минута мълчание. Аз се почувствах гадно. При което той възкликна “Но ти не приличаш на гей!”. По какво се различават гейовете от другите попитах го аз. Имат ли отличителни белези или някакви знаци? А той отговори - те са женствени и пищят. Казах му, че нито съм женствен нито пищя, но харесвам мъже. И точно тук той не можа да проумее, как аз не съм нито едно от двете неща, които той стереотипизира за гейове, пък съм гей. Мисля че и до ден днешен не може да го проумее. Е както се досещате не сме така близки. Просто животът се стече така, но съм сигурен, че той не го е проумял и до днес. Попита дали въпросната приятелка знае, а аз му казах, че знае. И накрая ми призна, че аз съм последният човек, който вижда като гей. Защо - защото нямам държанието на стереотипа, който той имаше в главата си.

И тук сумаризирам. Хората не мразят гейовете, те мразят държанието и пресичането на личното им пространство, което някои от нас правят. Те нямат проблем че Иван (примерно) си е сложил розови дънки и тениска и се е качил в 260. Те имат проблем с това, че Иван говори на висок глас какво, как и с кой го прави, че дори и къде. Хората нямат проблем с това, че Драган (примерно) е решил да сложи гланц на устните си и да лети в чужбина. Имат проблем с това че Драган се прави на нещо повече от тях. А дори и той да е нещо повече от тях, човешката психика няма да мрази това, че той е нещо повече, а ще мрази очевадното - хомосексуалистът Драган. Хората нямат проблем с това, че аз съм гей. Имат проблем, когато започна да им говоря за личните си неволи и преживявания, тъй като те са чужди за тях. Както техните коментари и проблеми са чужди за мен - да аз никога няма да знам какво е да ти се прави секс и приятелката ти да каже че я боли глава или е в цикъл. И да и аз не искам да слушам приятелите ми да говорят по тази тема пред мен, защото тя е чужда тя е непозната.

И се замислих, аджеба има ли хомофобия в България. И май оказва се че има. Но не такава каквато мислим и познаваме ние. А вярвайте ми аз съм изпитал брутална хомофобия от първо лице. За това направих проучването. Нямаше заглавие хомофобия, нямаше заглавие гей, лесбийка и т.н. Питаше какви са нагласите на хората към тези с различна сексуалност. И тук идва моментът да кажа един цитат “няма неприлична история щом е разказана по приличен начин”. За това не използвах хомофобия като термин. Защото ако кажех “проучване за хомофобия”, хората веднага щяха да канализират мисленето си към омраза. Щяха да мислят за гейове и то не за всички, а за онзи стереотип, който ги е отвратил в автобуса или летището. И така цялото ни общество щеше да получи омразата на един индивид. Думите са всичко! Начинът по който се поднася информацията може да даде различни резултати от един и същи индивид. И точно това постигнахме тук. Получих нагласата на много хора, които по същество биха били хомофоби, ако ги попитах “какво мислите за гейовете?”.

А как се случи всичко това… Е случи се интересно! Първо да кажа, че се получи съвсем независимо. Без помощта на никакви НПО-та, никакви организации или пропаганди. Направих запитването с помощта на човек, който вече мога да нарека приятел. Той е голям перфекционист и изпипахме детайлите възможно най-много. След това дойде моментът на разпространение. Нямам много приятели във фейса. А повечето от тях не са ми истински приятели и не знаеха за мен. Пуснах на тях - колеги, стари съученици, учители, приятели на нашите и братовчеди. Да ама не беше достатъчно. Пуснах платена реклама във фейсбуук, като таргетирах мъже и жени на всякаква възраст. Виждах че достигна до около 19 000 човека, толкова бяха видели рекламата. Около 900 бяха кликнали, но попълнилите бяха доста по-малко. След това реших да спамя. Започнах да се добавям в групи във фейсбуук с повече от 1000 човека. Там публикувах линка и молех за помощ. В какви ли не групи бях от такива на областни градове, минавайки през групи за майки, читатели и фрийлансъри. И не щеш ли се събраха 1525 човека. Хей така на доброволни начала попълниха. В много от групите поста беше трит, в много пък беше публикуван няколко пъти. Но във всички породи дискусии с тези непознати хора. И всички коментираха - “щом няма пропаганда съм ок”. Доста дори споделиха, че биха подкрепили движения за права и свободи на хората с различна сексуалност.

И тук дойде моментът да се запитам. Има ли хомофобия България, наистина? Ами няма еднозначен отговор. По-скоро бих казал, че като всичко друго в родината ни, положението е както си го направиш. Ако искаш да има хомофобия и я търсиш или провокираш - тогава да в България има хомофобия. Но ако живееш нормален живот и не оставяш това с кой си лягаш да определя кой си, тогава май хомофобия няма да има. Извода е странен наистина, хем така хем иначе. На вас ще оставя да прецените за себе си има ли хомофобия в България. За помощ използвайте графиката с отговорите на всичките 1525 човека за да си помогнете да наклоните везната.

(кликни на снимката за да я свалиш и видиш в по-голям размер)

#bulgaria #sofia #gay #гей #проучване #homophobia #хомофобия