Лек за ХИВ до 2020?

Изследванията за ХИВ са изминали дълъг път от откритието на болестта през 80те до сега. Тройната терапия беше голяма стъпка в третирането на ХИВ, но сега биотехнологичните и фармацевтичните компании преместват фокуса си към намиране на лек. С малък оглед на биотехнологичната индустрия имаме поглед над усилията и обещаващият прогрес до тук.

През 2009 година в Берлин, пациент с ХИВ е бил излекуван за първи път в историята. Случаят на “Берлинския Пациент” Тимъти Рей Браун, за първи път е бил описан през 2008г. от доктор Геро Хютер. Пациентът получил трансплантация на хематопоетични стволови клетки от донор, който има резистентност към ХИВ. След трансплантацията прекратил и антиретровирусната си терапия. След около 2 години (година и 8 месеца) вирусът на ХИВ изчезнал напълно от тъканите му, което накарало медиците са се вълнуват. След вече 30 години епидемия, и безброй разрушени и изгубени животи, достигнахме ли до лека за ХИВ?

И докато историята на Тимъти е доста окуражаваща, отговорът на горния въпрос е “все още не”. Но не поради липсата на опити. Десет години след откритието на ХИВ, което е почти веднага по медицински стандарти, се разработва терапия, която контролира симптомите и удължава живота на болните.

От тогава прогресът се забавя. Много компании усъвършенстват тази терапия, докато други разработват ваксини, но фукнционален лек за ХИВ все още им се изплъзва, за това гиганти като Gilead, наливат пари за да намерят такъв. За момента Gilead, държи 58% пазара на ХИВ терапиите, но компании като GSK и ViiV Healthcare, заплашват да придърпат част от този процент с техния интегразен инхибитор Tivicay (долутегравир).Но какви са тенденциите в индустрията сега? За това попитахме едни от лидерите в индустрията за да разберем за плановете им в Европа.

Как се третира ХИВ сега?

Текущият стандарт е антиретровирусната терапия (наричана АРТ), първо приложена през средата на 90-те, като “тройна терапия”. Тази терапия кара вируса да спре да се репликира, но ДНК-то на вируса продължава да съществува в резервоари - клетъчните геноми, в които се е интегрирал. Тези терапии намалят количество на вируса (вирусния товар) под нивото на засичане и днес те са пригодени за поносимост, приемственост и с по-малък брой хапчета. Докато първите от 90-те са били много токсични и с безброй странични ефекти (световъртеж, гадене, повръщане, загуба на тегло, избледняван и др.).

Тъй като медикаментите в АРТ атакува само циркулиращия вирус и не засяга тези резервоари, те не са много надеждни да бъдат използвани като/за лек. Още повече, че са скъпи (средно около 18 хил. евро на година за пациент) и не облекчават симптомите, просто спират да прогресират. Ако ХИВ продължи да се репликира става токсичен и дори устойчив на терапията. Ясно става, че това, от което се има нужда, е терапия, която не само атакува циркулиращия товар, но и онези резервоари, за да може да се изкорени вируса напълно и да се възстанови здравето на човека и да бъде независим от хапчета.

Австрийският научен фонд работи върху разбирането на характеристиките на ХИВ и какво го прави толкова труден за лекуване. В статия публикувана в Nature, група от Виенски университет по природни ресурси и науки за живота, показва как вируса може да манипулира клетките, в които са резервоарите, да бъдат по-устойчиви и да удължат инфекцията. Успели са да наблюдават как ХИВ индуцира активността на даден ензим в клетките. Това е изненадващо защото известна функция на този ензим е свързана с клетъчно делене, което в този случай дори не се случва. Прозрения като това, могат да се използват като цел за създаване на лек за ХИВ. Още едно изследване на същия фонд анализира модели на експресия на микроРНК в ХИВ инфекциите, които може да бъдат използвани за решаване нуждите на всеки пациент и персонализиране на всяка терапия.

Но докато предклиничните изследвания работят над постигането на тези резултати, до къде ли е стигнала биотехнологичната индустрия? Има тенденция в изследванията към лека - поучават се от развитието на терапията със стволови клетки и генната терапия.

Терапия със стволови клетки: Надежда от Берлин

Терапията със стволови клетки е може би една от най-старите концепции за лечение и третиране на ХИВ. Появява се още с откритието на болестта през 80-те, тогава нови биотехнологични компании преследвали трансплантацията на стволови клетки, като средство за въвеждане на генетично модифицирани клетки в тялото на болния.

Някои гени са идентифицирани като критични за прогреса на ХИВ. CCR5 и CXCR4 за хемокинови рецептори, без които ХИВ не може да се свърже с клетката в която да влезне и започне инфекцията. Ако тези гени са разрушени и рецепторите са унищожени в тялото на пациента, той/тя теоретично ще има имунитет към ХИВ. Споменава се модерен метод, който капитализира тази теория. При ХИВ позитивни пациенти с левкемия, се прилага химиотерапия за премахване на костния мозък, отговорен за левкемията, и едновременно премахва заразените с ХИВ клетки. След това пациентът получава трансплантация на съвместими стволови клетки, за да замести първоначалния костен мозък.

Трансплантациите на костен мозък носят много високи рискове за пациента, включително отхвърляне на транспланта и инфекции по време на елиминирането на костния мозък; което прави процедурата с голям процент на смъртност. Остава много интересна процедура, но за съжаление се ограничава до левкемични ХИВ пациенти, за които ползите надвишават повишения риск.

Генна Терапия: Империята отвръща удара на ХИВ

Преди появата на CRISPR, нуклеази от цинкови пръсти се използват за таргетиране на CCR5, тъй като повечето щамове на ХИВ разчитат на този ген вместо на CXCR4. Всякакъв вид "молекулярни ножици" може да се използва за модифициране на клетки, извлечени от тялото за разрушаване на тези гени и след това могат да бъдат повторно въведени, като се използват методи като ленти вирусни вектори, аденовирусни вектори и нуклеофектиране на плазмидна ДНК.

Theravectys компания произлизаща от Pasteur, завърши първата фаза на проучване на ваксина на базата на лективоктори, която може да се превърне в лек. Вместо хемокинови рецептори, тя обаче се насочва към имуногенни области на ХИВ протеини. Лечението цели да предизвика реакция от собствените CD8 и CD4 Т-клетки на пациента срещу тези ХИВ протеини. която се оказа безопасна и поносима при първото клинично изпитване.

Недостатъкът на тези генно-базирани терапии е, че ХИВ мутира бързо, което затруднява разработването на целеви генни терапии. Възможно е обаче да сте забелязали, че тези две пътища за лечение наистина разчитат доста на имунната система. Може ли това да е друга терапевтична находка?

Имунотерапия: Завръщането на Т-клетките

Тъй като ХИВ се характеризира със спиране на имунната система, някои компании съсредоточават усилията си да я върнат обратно към живот и да се противопоставят на ХИВ инфекцията, обикновено чрез Т клетки.

Mologen (компания за имунотерапии) се насочва към гена за TLR9, рецептор, който е от съществено значение за вродения имунитет. Чрез активирането на този ген компанията се надява да активира имунната система да отвърне на ХИВ. Вече го е направила в клиниката: Mologen започна да набира пациенти в края на миналата година и наскоро реши да удължи проучването.

Immunocore (друга компания) в лидер в тази индустрия. Компанията публикува по-рано тази година обещаващи резултати за прилагането на TCR за лечение на ХИВ. Нейният кандидат за инфекциозни болести, ImmTAV (продукт на компанията), успя да пренасочи имунната система към убиването на инфектирани с ХИВ клетки, дори и тези труно откриваеми, като CD4 + Т-клетки.

Bionor, базирана в Осло, е друга впечатляваща компания, чиято ваксина показа невероятни резултати в Първа фаза. Компанията възнамерява да комбинира терапията си с други, за да направи “функционален лек за ХИВ” със стратегията си “Шокирай и убий ХИВ”. Ваксината ѝ Vacc-4x убива ХИВ чрез индуциране на CD4 + и CD8 + Т-клетки, след като вирусът е "шокиран" от латентност с Istodax на Celgene (ромидепсин).

Докато тези компании са фокусирани върху Т клетки, Genmab се фокусира върху биспецифични антитела и програмата му привлича големи компании, които се интересуват от различни заболявания. Genmab наскоро даде лиценз за технологията си на Gilead, за усилията им за разработване на ХИВ лечение.

Curevac се опитва да предизвика имунен отговор с mРНК (mRNA). РНК-учените в Curevac се съсредоточават върху използването на мРНА за разработване на ваксини за разпространение на вируси, включително и за ХИВ, и за работа си печелят наградата на ЕС за ваксини и силната финансова подкрепа от фондация Бил и Мелинда Гейтс.

И сега нещо напълно различно…

От своя страна, Abivax прави вълнуващ прогрес чрез иновативен подход: разработва първата молекула ABX-464, която се използва в перорално състояние, която инхибира ХИВ репликацията, чрез блокиране на биогенезата на вирусната РНК, без да се намесва в други РНК процеси. Терапията е преминала фази Ia и Ib в клиниката и успехът ѝ е прави Abivax, заедно с InnaVirVax, единствената компания с функционално лечение за ХИВ, която да стигне до фаза II. ABX-464 вече демонстрира ефективна монотерапия в клинично проучване на фаза ІІа с пациенти, които не са лекувани преди това, а компанията вече се готви да премине към фаза II.

На какво можем да се надяваме?

Докато все още няма лек, от цялото това изследване става ясно, че е възможно да видим лечение още през 2020 г. За всички песимисти четящи, попитахме дали излекуването наистина е във финансовите интереси на големите фармацевти и биотехнологии. Отговорът беше “ Разбира се! Това е огромен пазар!”

Всъщност през 2015, 36.7 млн. души живеят с ХИВ, 2.1 млн. от които са се заразили през същата година, а 1.1 млн. са починали от ХИВ усложнения. Тъй като само 46% от хората с ХИВ са включени в програми за лечение, е ясно, че броят на пациентите ще продължи да надделява над тези, които могат успешно да бъдат лекувани. Дори и всички тези изследвания да не доведоха до нови поносими терапии, освен тройната терапия, те допринесоха за много нови и дълбоки познания, ключови за намирането на лек.

Напредъкът в генната терапия е голяма причина за оптимизъм. Когато генната терапия е открита за първи път през 90-те години, се казвало, че няма да удари клиниките за още 30 години. Но първият продукт се появи на пазара по-рано!

С компании като Abivax, които не оставят непроучени дебри в изследванията си и вече въвеждат терапия в клиниката, можем да видим лек на ХИВ на пазара през следващите 10 години.

Източник

Публикувана Септември 2016

За съжаление повечето линкове в статията са на английски. На български липсва по-дълбока информация за вируса и заболяването. Което ограничава хората, които искат да получат информация. Уви колкото и да се рових в нета не намерих някаква прясна или актуална информация за ХИВ освен wikipedia и някаква кампания Аз знам, която, съдейки по датите, е от 2013. Още един сайт където последната информация е от 2016. Но нека ви дам един съвет. Не чакайте някой да дойде и да ви каже какво е добре за вас. Изследвайте се редовно защото това е вашето здраве и никой няма да го пази вместо вас.