Играта “Трудно достъпен”

Преди първата си сериозна връзка прекарах много време в “схеми и планове”, върху това на кого да пиша, кога и как. Карах мъжете, имащи интерес към мен, да чакат и ги държах на “полу-съединител”, както казват шофьорите. Това ме доведе от една поредица от мимолетни едномесечни връзки, непрекъснато оставящи ме недоволен. Държанието ми на незаинтересован-толкова-много целеше едно единствено нещо - да отсее само тези индивиди, които са наистина упорити и постоянни. Но това, до което ме доведе всъщност бе да излизам с мъже, на които не им пукаше за мен. Така, че казвам ви - играта на недостъпен/трудно достъпен е капан. Тя е противоречието на това, което води до добри връзки, стъпващи на доверие, комуникация и на това да ти пука за човека до теб.

И не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че този подход никога не работи, напротив дори има проучвания в подкрепата му - много хора искат това, което е трудно постижимо. И тук ти сам трябва да отговориш на един въпрос - Какво наистина искаш да постигнеш с това? Искаш бърза небрежна забежка или истинска връзка? Така, че ако търсиш поредната секси бройка - дръж го под напрежение, накарай го да чака отговора ти във вайбър. Давайки му да разбере, че имаш други опции, предполага, че си достатъчно уверен в себе си и че търсиш определен тип партньори. Това би те накарало да изглеждаш още по-привлекателен в очите му, но уви ще е краткосрочно. А когато говорим за истинска връзка, да прикриваш интереса си и да избягваш контакт е доста коварно. Всъщност, играта на трудно достъпен, би увеличила интереса ти към пича, но същевременно ще те накара да гледаш на него с неприязън. И всъщност може да отблъсне точно този тип мъже, които се надяваш да привлечеш. Търсейки връзка, най-вероятно искаш (като мен) да бъдеш с някой стойностен и здраво стъпил на земята мъж, което само по себе си значи, че не го е страх от интимност и от това да покаже чувствата си. Но нека ти кажа, този тип мъже търпят и чакат точния партньор и не играят игрички, нито харесват мъже, които играят такива. И всъщност цялата тази схема на недостъпност за да омаеш правилния кандидат, може да се обърне срещу теб и да те остави с пръст в устата, ако наистина търсиш връзка.

И тук сега 100% има някой четящ казвайки си “да ама моята игра на куче и котка; трудно достъпен’ недостъпен” всъщност проработи и си намерих гадже. Браво! Пресметнал си добре стратегията си да не му връщаш отговор. Но нека бъдем честни, когато си инвестирал толкова много време и усилия в него, е много трудно да не ти пука, когато това ново гадже не ти е върнал отговор от 3 дни. Тези от нас които не са се сближили с емоционална сигурност, са се сближили с емоционални несигурности. Ха, нека обясня! Първото ясно какво значи, имаме сигурност в емоциите си и в неговите. А второто значи, че си се привързал към него от страх - нонстоп търсейки валидация, че си обичан и искан; или си се привързал към него, спазвайки дистанция. Неувереността в себе си и вътрешните ни комплекси водят до това да бъдем страхливи и дистанцирани, а това води до два типа връзки - вкопчващи се (искайки нонстоп внимание, валидация и комплименти) и неангажиращи (или по дистанцирани - избягвайки задълженията и поемане на отговорност и вярност). Така, че поздравления на новата ти връзка създадена с игрички (иронията!).

Но какво става, когато искаме да спрем да бъдем трудно достъпни и сме готови за нещо по-емоционално значително. Ако претендираш, че си небрежен и недостижим, най-вероятно ще привлечеш онзи заобиколен тип мъже, които ги е страх от отговорности. И когато решиш да му кажеш, че искаш нещо по-сериозно и обвързващо той ще изчезне доста бързо. Като цяло да го раздаваш трудно достъпен и да си падаш по трудно достъпни типове е добра рецепта за бъркотия. Двама нормални и стабилни души регулярно ще се интересуват един от друг, без да гледат кой, кога писал последен. Дълготрайните връзки не могат да просъществуват, ако си мислиш, че той не те харесва, защото просто иска да си прекарвате време заедно насаме, без парадиране.

Друга от лошите страни на тази игра, е че кара онези жалки отчаяни мъже, по които никой не си пада, да си мислят, че имат право да те преследват. Защо? Ами те знаят, че ти си трудно достъпен, знаят че ти играеш игри, а те няма какво друго да правят. Преследват до последно, напъват до последно и рядко знаят кога да спрат. Дават ти това, което ти искаш, неосъзнавайки, че подходът им е странен и неприятен. А представи си ако това се случва в клуба? Да те преследва, да се опитва да те опипва и да ти купува питие… Ще оставя фантазията ти да довърши...

Да бъдем честни - претендирайки, че сме недостъпни е илюзия на увереност и контрол. Създаваме си един огледален образ, който си мислим, че е нещо повече от другите, който ни издига сред останалите хора в приложението/бара. Но избягвайки илюзията и бивайки истински и реални трябва да пишем на някой, когато искаме; да сме честни, когато искаме да го видим; да бъдем сигурни в себе си. Също стъпка към реалността е да се “отървем” от хората, които ни наричат отчаяни и вманиачени - оставете ги зад себе си, и не се обръщайте. Няма нищо лошо в това да бъдеш, честен и уязвим с някого, най-вече самия със себе си.

Истинското ти аз ще намери истинската ти половинка. Бъди верен на себе си и бъди уверен в себе си! Това се случи и с мен преди около година. Спрях всичко пак, никакви стратегии, никакви подходи, никакви мисления. Срещнах човек и изсипах цялата си същност пред него - всички позитиви и негативи; всичките си тайни и гордости; всички страхове и сили. Показах му себе си “гол” и го оставих той сам да прецени дали иска да бъде с мен. Защото нямам време за игри, нямам време за преструвки, нямам време да надувам нечие его, било то и собственото си… Имах време само за любов.