Гренобъл

Франция, като цяло ми е на сърце. Красива страна, красива култура, богата кухня и шовинизъм. Уви, освен освен Париж и едно пътуване на обменни начала, близо до Лион, нямам голям опит с малките ѝ градове. Но пък ето, че животът реши да ме изненада за пореден път. Гренобъл, по работа за няколко дни. Прекрасно казах си. Хем ще имам време да се усъвършенствам професионално, хем ще посетя още едно кътче от така примамливата за мен страна.

Всичко стана за дни. Разбрах във вторник, че следващият понеделник трябва да пътувам. Хубаво, всичко е добре, но пък няма полети София - Гренобъл. И трябваше малко да пообиколя Европа докато стигна до там (4 страни за 4 дни). Но това не ме плаши. Обичам да пътувам! И така след дълъг път стигнах в Гренобъл. Малък град, за размерите на държавата си, около 150-175 хил. жители. Заобиколен от високи скали и красива природа, не знам защо, но ми напомни на роден Благоевград.

Пристигнах понеделник вечерта, вторник и сряда бях на работа, а пък в четвъртък имах половин ден свободен, преди да се запътя обратно към родината. Кариерата ми е приоритет и реших, че няма да се ровя в приложения и да търся контакти, но все пак ще проверя пазара. И бях доста изненадан. За град с такива размери имаше доста повече хора от София… Интересното беше, че четвъртъка бе католически празник и всички бяха взели и петъка почивка. И така влизайки в приложението бях залят от съобщения. Все пак нещо ново се появява на хоризонта.

И тук дойде моментът на моята изненада. Да все пак е гриндр, все пак всички търсят секс и еднократни отношения, но хората водят и диалог. Питат те от къде си, искат да знаят кой си, какво правиш. Ще се върнеш ли в Гренобъл. Знаят, че най-якот,о което може да се получи е един бърз секс с турист, но оставят една бъдеща врата отворена. Казвайки ти - хей освен секс мога да предложа и още. И това още не е задължително да бъде любов или някаква връзка, а просто едно добро познанство. Всеки иска да разшири онзи си кръг на познанство и да излезе от зоната си на комфорт. Нещо което аз лично търся винаги и ценя много у хората, а и себе си.

И така, вечер след работа от хотела влизах и проучвах местната сцена. Хора всякакви, и млади и стари, и бели и черни. Цветна сцена, като дъгата. И всички отворени. Всички искащи да те познават (и повече) и да ти покажат града и всичко. Това ми хареса. Не знам дали имат много туристи или не, и не мога да кажа дали това е нормално, но пък е нещо, което ми направи впечатление. И така от всички дни се очерта Ив-Лоран. Типичен французин. Ландшафтен архитект, на 34 от скоро сам. Не говори английски, а моят френски е на незавидно ниво. Това малко ме обезкуражи, но пък казах си, че така ще изляза от зоната си на комфорт с английския и ще поостържа ръждата на френския си.

Разбира се той искаше да се видим още първата вечер в някой ресторант или парк. Аз бях притеснен и му казах, че ако иска да се видим ще трябва да е четвъртък. Нещо, на което не бях сигурен, че ще се съгласи, тъй като повечето хора (дори и френските колеги потвърдиха) имат план за уикенда. И тук дойде момента на изненадата. Каза че група приятели се събират в местност извън Гренобъл, на около 10км, да си направят барбекю. Всичко било организирано, и той бил единственият, който няма да доведе никой. Покани ме на обедно-следобеден пикник с тях. Стана ми приятно. Ако имах целият ден щях да се съглася да отида. Но уви имах само до 12:30-13. Казах му ситуацията и той разбра, каза че въпреки всичко иска да се запознаем. И така имахме среща четвъртък в 11 часа в магазинчето за сладолед Хааген Дазс в центъра на Гренобъл. Аз бях грабнал куфара, качих се на трамвая (който беше точно като софийския номер 7) и бях там на време. А той ме чакаше на спирката. Симпатичен, висок и усмихнат. Нормално телосложение и къса коса. Мъжко излъчване и много, много широка усмивка. Усмихнах се и аз. Зарадвах се, че ще се запозная със поне симпатичен човек.

Седнахме и заговорихме. Имах Гугъл преводача готов да помага. Той се засмя. Направи комплимент на френския ми и най-вече на усилието. Нещо, което знаех, че прави за да ме окуражи. Но пък и после допълни, че той не говори никакъв друг език освен френски и че се възхищава на хора, които говорят езици. Тук пак се изненадах. Французите са шовинисти и да, харесват, когато някой говори езика им, но пък и често не смятат за нужно да говорят друг език. Но ето че той, типичен французин не мислеше така. Попита ме какво знам за Франция, защото той не знаел нищо за България. Пак беше изненадан и малко притеснен, може би и засрамен.

Хапвахме си сладолед и си говорехме, а той беше така мил да изчаква всяко мое обяснение и да търпи всяка грешка която правя. Имаше пламък в очите му, имаше желание имаше копнеж да знае още и още. Уви времето летеше и беше малко. Научих доста за него. Не пътува много, цени приятелите си и иска да създава нови. Казва, че всеки малък човек е като една нова и голяма страна. Би искал да познава хората, по-добре от страните. И за това може би не пътувал много. Ученето на езици не му се отдавало, пробвал няколко пъти с английски и испански, но нищо не се получило.

И така за мен той бе човек, недокоснал се пряко към новото и различното, но въпреки всичко отворен. Запитах се, какво получи той от срещата с мен. Защо се видяхме? И тогава се усетих, че той пътува до дадена страна чрез хората, които среща. За него аз бях България. Бях непознатата и необуздана балканска пустош, която той не е виждал. Бях онова пътешествие, което никога, може би нямаше да направи. Въпреки всичко го попитах защо е искал толкова да се видим, за да се уверя, че не съм сгрешил в преценката си. Моменталният му отговор бе - сега познавам и българин, и че вече знае повече за България, сякаш бил посетил за два часа. Аз се усмихнах доволен в правилната си преценка. А той реши да добави, че все пак сме и хора. Тук е озагадъчих какво иска да каже. А той продължи да разказва. И ако някой ден се върнеш в Гренобъл е хубаво да познаваш някой. Да имаш приятел, някой който да ти покаже града и да те заведе на хубав ресторант или да ти препоръча добър бар. Също така да те запознае с нови хора… Това ми хареса. Не се бях замислял над този аспект с него, защото му бях казал, че не знам дали изобщо някога ще се върна в Гренобъл. И той ми каза нещо интересно - секса винаги е опция, но той трае някакви мигове, докато едно приятелство може да остане до живот.

Тук се замислих защо ли се видях с него. Бих ли го потърсил, ако се върна в Гренобъл? Бих ли се върнал в Гренобъл за него (ако се опознаем) и бих ли го поканил в София? Бариерата с езика в комуникацията ме спираше да мисля в тази насока. Но осъзнах това, че той ме заинтригува защото излиза от зоната си на комфорт. Защото е човек който не е пътувал и не е виждал различни светове и култури, но е човек отворен към новото и различното. А също така ме извади и от моята зона на комфорт, може би ми е време да придобия малко повече увереност във френския си и да полагам усилия да го запазя и подобря.

Като цяло Гренобъл ме впечатли със топлата си “съседска” култура. Поканата от Ив-Лорен не бе единствена. Много хора мислеха, че ще остана уикенда и ме канеха на партита, събирания или някакви празненства. И всичко бе с цел да се запознаеш с местната тълпа, да разшириш кръга от хора, които познаваш тук. И тогава се замислих, същото ли е в София? Дали гей средата е така приемлива и отворена към нови и различни хора… Уви, като българин няма как да знам, но силно се надявам един ден някой да ме срещне и да ми разкаже как добре е бил приет/посрещнат в София.