Хайни - гей в България

Тя откликна на една обява във Фейсбук. Беше доста ентусиазирана. Дни наред, преди да се уговорим за интервюто ме разпитваше. Искаше да знае какво правя, как го правя защо го правя, сам ли го правя. Беше вдъхновена, искаше да прави нещо подобно. Поговорихме си доста преди интервюто. Свикнала да се бори за себе си и за тези, като нея, че дори и за различните от нея. Защото някъде там дълбоко в себе си, всички сме хора и сме еднакви в това.

Представи се?

Казвам се Хайни, момиче от Гърция. Преместих се в България преди 2 години, първо Пловдив сега в Благоевград. И съм бисексуална на 29 години.

Разкажи ми какво е да израснеш с различна сексуалност в твоята страна и да се разкриеш пред семейството си, ако си се разкрила?

Всъщност не съм израснала с различна сексуалност, защото бях голям интроверт като дете. И първият ми опит с жени беше когато бях на 23. Семейството ми не го прие много добре, освен брат ми. Той много ме подкрепя, също и приятелите ми. Както казах преди аз съм ЛГБТ активист и имам много такъв опит и съм открита пред всички, без никакви проблеми. Освен родителите ми, с тях ме в ситуация “ние не питаме, ти не ни казвай”. Трудно им е, но правят усилия към това да ме приемат, но сме все още трябва да им обяснявам доста неща, които те още не разбират.

Близка ли си с родителите си?

Да, живеем заедно в Благоевград.

Какво те накара да се преместиш в България?

Работата. Знаеш в Гърция имахме криза, аз напуснах работа и започнах да търся нова. И така България е близо, лесно се пътува, лесно се правят приятели и бюрокрацията ви е по-лесна. Вече имам собствен бизнес, не печеля много, но пък достатъчно за да живея добре.

Какво знаеше за гей живота в България, преди да се преместиш?

Знаех, че ще е трудно. Защото имах приятели в други градове. Един от тях се опита да ми обясни, че хората тук имат манталитета да не приемат различни сексуалности и не говорят за това. Трудно е за мен. Като активист се опитвам да говоря с хората на тема различна сексуалност, и реакциите винаги са - ако не е ЛГБТ казва “не искам да говоря за това”, а ако е гей казват “не искам хората да знаят, че съм гей” и т.н. И сега осъзнавам, че това, което моят приятел ми казва е вярно.

Какво мислиш за гей живота в България, честно?

Ситуацията в Пловдив е по-добра. Има няколко клуба, дори и кафета където може да отидеш и бъдеш себе си. Но тук в Благоевград не е ОК. Никак не е добре. Имам приятели от други страни и предпочитам да бъда с тях, вместо местните българи, защото те не разбират. И второ не са много отворени. Но в Пловдив, имах много приятели българи, които бяха много отворени. Ако не ме приемаха се опитваха да го разберат, опитваха знаят какво чувствам. Нещо което ме вдъхновяваше да правя това, което ти правиш за ЛГБТ общността, да обединявам хората, да споделяме опит и идеи. А в Благоевград, всички ми казват - добра идея, но не искам да съм част от нея. Така, че мога да кажа от моя опит Пловдив е много по-отворен град. Може да бъдеш себе си без проблем.

Според теб, кои са топ три нещата, които лисват на гей живота тук?

Първото е закони. Нямате закони, които ви защитават. Второто е места където можеш да бъдеш себе си. Кафене или каквото и да е място където може да отидеш да бъдеш себе си, да се запознаеш с хора и да споделиш проблеми. А третото е мероприятия. До колкото знам имате само София Прайд веднъж годишно и също фестивала за кино. И това е… Няма нищо друго свързано с ЛГБТ хората.

Според теб кое е най-доброто и най-лошото нещо в гей живота тук?

Най-доброто е, че на хората тук не им пука за нищо по принцип, което предразполага да бъдеш себе си без проблем. Разбира се ако не се натрапваш и пропагандираш. Най-лошото е че нямате много възможности относно събития, връзки, съвместен живот и т.н.

Ако можеше да промениш едно нещо в гей живота/общността тук, какво би било?

Мисля, че го казах и преди, ще се опитам да събирам хората заедно, повече.

Чувстваш ли се безопасно/комфортно, като бисексуална в Българя?

Ами.... 50/50… Чувствам се безопасно, защото никой не пита и не казвам на никой без да пита. Но комфортно, не точно…

Била ли си някога жертва на хомофобия в България?

Не, не съм била дискриминирана. В работата си малко се крия, не говоря за личния си живот за да избегна такива ситуации. Но ако някой пита му казвам.

Какво знаеш за ЛГБТ правата в България?

Знам, че ситуацията не е толкова зле. Мисля, че гейовете ги гонят от армията (казарма). Знам, че да бъдеш гей не е нелегално. Знам, че няма бракове. И не може да си промениш пола…

Накрая, но не на последно място - какво би посъветвала ЛГБТ общността в България?

Опитайте се да живеете един нормален живот…