Не затъвай в онлайн отношения

С измислянето на онлайн приложенията имаме достъп до безкрайни перспективи за срещи и запознанства в дланите си. Така смартфонът се превръща в един 24-часов бар, без дори да се налага да излизаме. И така често се забиваме в целия кръговрат - плъзгане на ляво или дясно; тап-ване; първо здравей; поддържане и продължения на разговорите. Понякога това може да е много изтощаващо. Но въпреки всичко това, онлайн приложенията са все по-популярни защото всеки иска да намери “своето момче”, защото приложенията са все по-лесни и не ти трябват, кой знае какви познания да ги ползваш. Ако отидеш на заведение, би срещнал един най-много двама пича, и то ако си късметлия. А в онлайн приложенията можеш да говориш с няколко, едновременно, и то в комфорта на собствения си дом. Тези платформи предлагат определено ниво на дискретност и комфорт. Не трябва да се чувстваш или изглеждаш добре за да флиртуваш, просто всичко, което казваш трябва да е на мястото си. А още повече, че чата не е толкова интимен и личен, колкото биха били срещите. Така риска от емоционални колебания се намалява значително. Което прави всяко отхвърляне мимолетно и те хвърля в търсенето на “следващия”.

Та това са няколко от причините поради, които не трябва да се чудиш дали да нагазите във водите на онлайн свалките и запознанствата. Но от друга страна както всяко друго нещо и онлайн общуването има своите негативи. И не, тук не са това, което си мислиш. Точно защото е толкова лесно да общуваш и да намираш нови и нови “находки”, риска да не прехвърлиш тези съвпадения от виртуалния към реалния свят се увеличава. Създаваш силни връзки онлайн, лесно е, защото се криеш зад думите си. (А на думи всеки е велик/силен). Но когато поддържате връзка ви само онлайн, рискуваш да привикнеш към това отношение. Нито един от двама ви не иска да рискувате постигнатото и отлагате следващата стъпка - среща на живо. Помисли над това, което искаш - да срещаш нови хора и да създаваш приятели/бройки или да намериш “твоето момче”? Няма лошо и в двете, но нека бъдем честни - няма как да се влюбиш онлайн! На влюбването му трябва допир, целувка, прегръдка, че дори и флирт. За това не бива да живееш за онлайн признанията и комплименти (нито за IG последователи или фейсбуук приятели). Това не е реалния живот, а просто една игра на виртуална реалност.

Кажете си “здравей” в приложението, но се срещнете на живо! Увереност, контрол и малко ноу-хау ще ти помогнат да държиш на страна виртуалната реалност в света на запознанствата. Фокусирай се над целта си - да намериш истински човек, с който да се срещаш. И за да я постигнеш използвай приложенията по предназначение - запознайте и се представете онлайн, и ако харесваш, каквото четеш и виждаш се срещнете.

Ако пък имаш задръжки към всичко това - недей. Човек се учи от грешките си. Има безброй сайтове и приложения за онлайн срещи, просто намери това, което за теб е най-добре. Аз лично бих казал, че за мен това са Тиндер и Ромео. И от опит мога да кажа, че колкото по-проактивен съм бил, толкова повече съм получавал това, което искам. Не се срамувай да предложиш кафе, обяд или разходка. Ако пък имате общ интерес или хоби - предложи да правите това. Но бъди и внимателен, не може от едно “здравей” да кажеш “искаш ли да излезем утре?” - звучи странно, нали?

Запомни - приложенията са места да се запознаеш с някой, но не е място, на което излизате на срещи. Придържай се към максимум 6 чата (моята система е 4-4-(2) - 4 чата в приложението, в което сме се запознали; 4 във вайбър или уатсап и евентуално 2 обаждания, като един чат е горе-долу един ден) и ако ти хареса прочетеното, рискувай и поискай да се видите. Но когато каниш не казвай “искаш ли да се видим някой път?” защото отговорът, който ще получиш е “Може”... Бъди директен конкретен когато каниш, защото единственият начин да разбереш ще се получи ли нещо, е като се видите.

Знам, че в повечето случаи това е малко плашещо, но пак казвам, човек се учи от грешките си. Ще се видиш с един двама, които ще са доста различни като държание на живо и ще се научиш какво да гледаш в писането им. А пък може би и те, като теб, се притесняват и им трябва втори шанс.