Доктор Ох Боли - Доктор Ох Лъжи

Той ми писа в гриндр. Беше много настъпателен и настояваше да се видим. Не отказах. Просто протаках във времето с цел да го опозная. Имах едно такова вътрешно съмнение, че нещо не е наред. Както и да е, игнорирах вътрешния си глас с нагласата, че не лъже. Човекът изглеждаше нормален. Изпрати няколко снимки. Личеше че са от доста време. Не беше женствен или с фрапиращ вид. Потърсих още снимки, и той ми изпрати още… Пак така старо изглеждащи, но пък се виждаше добре. Казах си какво пък губя от една среща.

Уговорката беше за петък към 19:00. Пилоните на НДК. Каза ми, че живял дълго време в Германия, и трудно се ориентира в София и за това избрах място, което е лесно за ориентиране. Също така се извини и предварително за грешките, които правел, но бил позабравил езика, тъй като работел много и бил заобиколен от германци. Счетнах го за странно, също съм живял в чужбина, с гадже чужденец и 95% от времето ми заобиколен от чужд език, не мога да кажа, че забравих българския. Да, казват ми, че имам по-странно произношение, като на човек, който има 2 майчини езика, но лексиката не ми липсва. Както и да е! Реших, че щом е доктор най-вероятно борави с много терминология и нонстоп учи и това му влияе. Все пак съм позитивен човек.

Беше точен. Аз малко бях подранил, като преди това бях преместил срещата от 18:30 на 19:00 ( с цел да не закъснея). Като му писах, той вече беше там. Отговори че ме вижда и идва към мен. И ето го насреща. Човекът от снимките, но с 15 кила отгоре. Ха-ха да. Снимките наистина бяха стари, и не само стари, но показваха, че той сам има проблеми с начина, по който изглежда. Смисъл, човек праща стари снимки, само ако не се харесва сега, или просто тогава е изглеждал по-добре от сега и се надява да хване някой със стара слава. Е, на снимките беше доста по-слаб от нормалното. Дори и с тези 15 кила изглеждаше окей. Да, беше леко пухкав, но в границите на нормалното. По-скоро едър, от колкото дебел. Не беше проблем, но пък беше червена светлина за мен. Щом този човек започва едно познанство с лъжа за какво ли още би излъгал? Е той не знаеше с кой е излязъл на среща и 100% не подозираше как бих го разконспирирал.

Попитах го какво иска да правим, тъй като нямахме предварителен план. Не му дойде нищо на акъла. На мен също. Тръгнахме безцелно посока Витошка. Аз бях гладен и трябваше да ям нещо уж здравословно. Сетих се, че Wok To Walk имат освен нудъли и ориз със зеленчуци. Предложих му да ходим натам. Не възрази, но каза че само ще ми прави компания, защото не е гладен. И се насочихме към Витошка, не безцелно. Чакайки на светофара той възкликна “Ау сега по Витошка ли ще минем? През този парад на суета да ни гледат всички хубаво”. А аз му казах, че който си няма личен живот гледа и обсъжда този на другите. Той не разбра какво исках да кажа. А видях, че и няма интерес да обяснявам. Забелязах, че беше притеснен ходейки по Витошка. Ускори крачката сякаш бързаше за накъде, или искаше по-скоро да се махнем от улицата.

Седнахме. Аз си поръчах, а той мълчеше. Много мразя, когато двама души си мълчат. Да, ок, може би е бил джентълмен и е чакал да се нахраня, но все пак мълчанието беше доста сконфузно. Накарах го да ми разкаже повече за себе си. Доктор, анестезиолог, току що се върнал от дълъг живот в Германия, скоро излязъл от връзка. Няколко пъти отбеляза, че не търси секс, че няма да правим секс и че трудно прави секс с някой. Дори не бях повдигнал темата за секс. Смисъл не сме говорили изобщо за секс и за неща в тази насока. Беше ми интересно защо го споменава, но не му обърнах много внимание. Попитах го какво го е накарало да се върне в България. Каза че искал да се реализира в родината си, но колко зле било всичко тук. Как ходел на работа без желание. Свеждал глава защото в медицината всичко ставало с шуро-баджинащина. Попитах го как минава един работен ден. Каза че имал по 2-3 пациенти на ден, когато е дневна и през другото време пиели кафета и си говорели. А когато е нощна спели и ставали само, ако има нещо и сестрите го събудят. Попитах го дали е правил същото докато е бил в Германия. Отговорът беше не, попитах го защо се държи различно в България, а иска да е като в Германия? Казах му, че ако иска да е като в Германия трябва да се държи, както се е държал там. И че ако иска да промени нещо, той трябва да е промяната, която иска да вижда. Погледна ме с голямо несъгласие, и каза че не може да вдига той всички на бунт. Не можел да промени нещо. Ядосах се. Това дребно мислене ме дразнеше. Прекъснах го. Прекъсвах го всеки път когато искаше да каже някакви тъпизми и оправдания, само и само да каже колко ни е скапана държавата. Той избухна. Каза, че цяла вечер се опитвал да каже нещо, а аз го прекъсвам, било неприятно и попита дали някой някога имал търпението да говори с мен. Исках да му кажа “да много хора, когато говорят смислени неща, мълча и слушам”, но въпреки това се усмихнах и му казах “случва се”. Да нетърпелив съм, когато някой говори безсмислици. Когато дава оправдание след оправдание само и само за да не е той виновният за собствената си мизерия. Казах му, че щом не прави нищо по въпроса да промени статуквото си, няма право да се оплаква; а пък той, че не се оплаква.

Сменихме темата. Той заговори за срещи от гриндр. Попита ме дали главно от там се срещам с хора, и дали изобщо ставали някакви срещи. Казах му че се намират и че гриндр е главният източник на срещите. Тъй като няма друго място освен гриндр и Ромео. Направи се на непросветен и попита какво е Ромео - приложение ли, сайт ли…? Интонацията на въпроса му показваше. че много добре знае какво е Ромео, но въпреки всичко му обясних. Каза че за последната една седмица е излизал няколко момчета. Попита ме аз с колко съм излизал. След като му казах, хей така от нищото той пак каза, че не търси секс. “Дори и ние двамата няма да правим секс. Трябва да излизам с някой 3-4 месеца за да правим секс....”. Аз замълчах и се усмихнах. Не съм и правил намек за секс. Въпреки че беше горе-долу симпатичен, личността и начинът му на мислене ме отблъскваха. За мен това е голям недостатък - да няма какво да кажеш. Той усети, че аз дори и не мисля за секс. И в момент на неловкост добави, че го казвал само защото всичките му предни срещи завършвали с въпрос къде ще правели секс. Аз се изсмях и му казах да бъде спокоен. Попита ме за връзки и за настоящи увлечения. Аз разказах и поисках и той да ми разкаже. Каза че скъсали съвсем на скоро, преди 3 месеца. Като заминал за Германия…. Чакай, чакай. Нали дълги години живял в Германия, забравил език, специализирал…. Както и да е. Червената лампа започна да свети все по-ярко в съзнанието ми. Така или иначе не правели секс от години решили да си останат приятели и да се разделят. Разумно казах си, когато една връзка спре да се развива, то нейният край е дошъл. Явно говоренето за връзка го изнервяше защото започна да си играе с пръстена на ръката си. Първоначално не забелязах, но той все повече и повече го местеше по пръста си, въртеше и това издаваше нервността му. А аз се загледах и забелязах, че пръстенът е на безименния пръст. Хм….. приличаше и на халка. Попитах го дали това е халка, Той дръпна ръката си рязко към тялото, но не я скри. Каза че му била от бившия. Разменили си ги и тъй като скоро се разделили му било свидно да я свали. Попитах го дали го е преживял, а той каза че не го е. Тогава го попитах какво прави навън с мен и всички тези хора… Той пак, като гузен каза, че не търси секс. Пак не проумях защо го казва.

Картинката бавно се нареждаше в главата ми. Предложих да тръгваме. Тръгнахме пак по Витошка, но той веднага възкликна, че искал да купи храна за кучето си, от зоо магазин, на улица успоредна на Витошка. Попита ме дали имам против да не минаваме през “навалицата”, а да минем по улицата отстрани. Не възразих. Вървейки го попитах какво прави в свободното си време, а той каза че не прави нищо специално. Ходел на танци и се виждал с приятели. Попита ме какво правя аз. Казах му за блога, казах му че снимам, пиша разкази, пътувам и че обичам хубави ресторанти. Той възкликна и ме попита изобщо работя ли, бил съм звучал, като човек с ужасно много свободно време. Извървяхме уличката, стигнахме на Патриарха, а той дори веднъж не се огледа за зоо магазин. Нямаше. Защото аз гледах. Разделихме се, не каза чао, нито приятно ми беше. Нищо. Размислих се. Пъзела беше ясен.

Всяко малко нещо показваше, че още е във връзка. Дали се е отегчил от нея, или просто е решил да се развесели, личеше, че не иска да бъде виждан с непознат. За това бързаше, когато минахме по Витошка. Не търсеше зоо магазин, просто не искаше да минава през тълпата пак. Може би пък не искаше да бъде виждан с мен… Но на дали! Ха-ха, не нямам самочувствието, че съм невероятен и всеки иска да бъде видян с мен. По-скоро халката и непрестанното оправдание за “не търся секс”, дори и без да сме засягали темата ми казаха всичко. Просто бях едно от неговите разнообразия, докато партньора му го нямаше, а той бе моят повод за следващ пост.

#bulgaria #sofia #gay #България #софия #гей