Граници във връзката

Границите са нормални във всеки тип връзка, независимо дали ги очертаваме ясно или неосъзнато. Понякога те се очертават бавно, стъпка по стъпка, а друг път се самоочертават в следствие на навици, които остават и така се превръщат в нещо нормално помежду ви. В някои случаи границите се появяват временно, така да кажем, и след време избледняват, което води до напрежение в отношенията. Едно очевидно решение на тази ситуация е да седнете и да поговорите. Очертаването и създаването на ясни граници в една връзка не е никак трудно, най-трудно обаче е самото начало и спазването им. Всеки тип връзка (било то романтична, приятелска, роднинска и т.н.) изисква граници. Те показват до какъв предел другите могат да изискват нещо от теб вербално или иначе. За това, ако не ги обсъдите или поставите предварително, ще се натрупа излишно възмущение (че дори и разочарование), което ще доведе до скандали и караници. Предполагам, че и ти четейки това можеш да се сетиш за подобни случаи, когато си се възмутил от някой, просто защото не си знаел, че той има дадена граница… А дори ти и партньорът ти да си имате ясно очертани граници не е зле да прочетеш надолу и да освежиш една две от тях.

Първият съвет е да се поучите от предишен опит и предишни връзки. Разбира се, всяка връзка е различна, но може да помислиш за конкретни ситуация и чувства, които си имал и да ги използваш, като шаблон или “празна бланка”. Например бившият ти е обичал да се налага и е бил властен и това те е карало да се чувстваш некомфортно. Ето това е, което не искаш да се случва и в тази връзка, трябва да го дискутираш с партньора си и за да разбере, че това е нещо, което не би търпял. Или пък не искаш да бързате със снимките във Фейса и Инстаграм? Кажи му го, поговорете. Искаш да имаш време сам за себе си и твоите приятели от време на време? Поговорете и му го изясни. Всички емоционални връзки изискват интеракции и занимания и с други хора, извън връзката. Надявам се той не очаква да замени всички…

Като цяло е добре да не правите предположения и презумпции за това как се чувстват другите. Същото важи с пълна, че и по-голяма сила за връзките. За това не си мисли, че гаджето ти знае за твоите граници, просто защото ти така мислиш. Защото така се пораждат много “ама аз си мислех, че знаеш” ситуации водещи до раздразнения и излишни нерви. От друга страна може да се получи и така, че ние си мислим, че познаваме границите на партньора си и не трябва да го питаме. Така влизаме в един обречен кръг на дразнене и прекрачване на граници. Не предполагайте и не мислете, че знаете всичко. От време на време говорете за връзката си, как я приемате и как я виждате. Говорете за нещата, които сте правили и това как се чувствате спрямо тях. Тези разговори ще подобрят комуникацията ви и също така ще разберете какви граници имате.

Ако пък вече имате добра комуникация знаете, че тя ключова, но не е всичко. Компромисите са много важни. Защото когато обсъждате какво е важно и как да го постигнете, ако нито един от вас не направи компромис ще сте в безизходица. Приемайте всички трудности като двойка, избирайте сами “битките” си и колко далеч бихте стигнали в тях, и какво би ги спряло. Компромисите са важни във връзките и още повече, когато искате да имате граници. Всички знаем, че не може винаги да сме единодушни по всяка тема, и за това правейки компромиси тук и там помага да очертаем граници. Но внимавай, когато правиш компромис не прави саможертва със собствените си нужди, желания и виждания. Прави компромиси, които си заслужават. А това от своя страна може да доведе до малко раздразнение у партньора, защото никой не очаква да му кажат не. Но не се притеснявай, бъди мил, внимателен и уважителен. Покажи му защо му казваш не и че това не значи, че не го обичаш. Този подход показва много уважение към самите нас, но и към партньора ни.

Границите идват под всякакви форми и размери. Поставянето им в една връзка са знак за здравина и стабилност, но да знаеш кога и как да го направиш е трудно. Независимо какви са нуждите за границите ни - емоционални (“Трябва ми повече време сам”); физически (“Искам повече/по-малко секс”); виртуални/дигитални (“Не искам да поствам връзката ни във Фейса”) - поставянето им ни слага в неудобна позиция. За това трябва да имаме различни граници за различни ситуации. Личното ни пространство и “уединение” са перфектни да осъзнаем вътрешните си граници и колко от самите нас сме готови да споделим с външния свят и кога. И тук всички сме различни. Всички минаваме през различни неща и сме расли в различни семейства, някои са били по-близки други не толкова. И това предопределя хората да имат различни граници и виждания за тях. За това хубаво да се говори за границите - може ли да влизате заедно в тоалетната; кога и къде да правите секс; или може ли да се държите за ръка по улицата; да си четете съобщенията и фейсбук чатовете и т.н. И така може да имате граници за всичко.

Просто всеки път когато видиш, че трябва да очертаете граница трябва да си уверен, ясен и честен с партньора си. Не се извинявай, не се оправдавай или обяснявай защо искаш нещата да са така. Имаш правото да се ядосваш, да си тъжен, щастлив и изненадан… Просто приемете емоцията си, признай си я и му го кажи. И това може да се направи много лесно, използвайки кратко изречение “Чувствам се _____, когато ти _____ и бих искал _____” – семпло, просто попълни думите спрямо ситуацията. Например “ Чувствам се засрамен (или Засрамвам се), когато говориш така за майка ми и бих искал повече да не го правиш пред други хора, моля те”. Ето така с едно изречение очертаваш границата, какво и как може да се обсъжда за семейството ти пред други хора. Лесно!

Тук е важно да отбележа, че е ключово да говориш с партньора си по-скоро от колкото късно. Оставяйки емоцията, от казаното за майка ти пред другите (например), да се утаи у теб ще доведе до много негативизъм. За това говори с него възможно най-скоро. Но недей и да го правиш прекалено скоро - в момента на казването, защото това ще доведе до караници пред други хора. Ако все пак той продължава, просто сложи едно “Не говори така за майка ми” или “Нека не говорим за майка ми”, ако си с разумен човек до себе си ще се усети. От друга страна, ако изчакаш прекалено много ще позволиш много излишни и негативни емоции да се наслоят с теб. Тогава говорейки с него ще се отдалечиш от целта си да очертаеш граница и ще влезеш в режим на нападения и защита. А никой не иска да бъде нападан от човека, който обича.

Трябва да се говори в точния момент, не много рано, но и не много късно. Повечето граници са поставени в комуникация и честност. Ако имаш проблем или идея в главата си, обещайте си да си говорите без страх от разправии. Ако ни е страх, че казвайки какво не е ОК и какво искаме, ще доведе до скандал, то знаем на къде върви тази връзка. За това говорете честно и открито. Обещайте си че ще държите на думата си и ще работите здраво върху спазването на личните си ограничения. Когато имате ясни граници, ще знаете кога къде сте сгрешили и може да се коригирате много бързо.

Но колкото и граници да имате и колкото и да си говорите всичко е безсмислено, ако не ги поставите в действие. За това трябва да ги създадете от рано, да ги спазвате и поддържате. За това всеки път, когато той не спазва границите ти е хубаво да му го кажеш. Не оставяй мисълта “Веднъж се е случило ще си премълча” да те обземе. По-скоро му намекни, че е направил нещо, което е казал, че няма да прави. Така дори и да е било без да иска или неосъзнато, следващия път ще знае. Защото от теб зависи постоянството на границите ти. Колкото и да те обича той, няма да му пука толкова за личните ти граници, колкото на теб. А още по-малко, ако не си постоянен в изискването на спазването им. Трябва да отстояваш границите си, веднъж поставени. Когато са поставени, но не се спазват, се превръщаш в т.нар. Мека Мара. Което показва на партньора ти, че може да прави каквото си иска с теб.

Дори и да сте поставили граници и да искате да ги спазвате, ще ви отнеме малко време докато привикнете. Тези, които имате най-голяма нужда да очертаете, трябва да бъдат поставяни неколкократно. За това бъди търпелив и подхождай с разбиране. В началото е нормално да прекрачва границите ти, но не защото не те обича, а защото го прави по навик. Отнема време да се свикне с всяко ново нещо, така е и с границите. Не му се сърди, че не е перфектен в спазването им. Просто недей да мислиш, че когато веднъж, някога си казал нещо то ще бъде запомнено и ще бъде “закон”. Важно е да знаеш и кога чашата прелива и е време да продължиш напред. Ако непрекъснато се опитваш да поставиш граници, които са важни за теб, а той постоянно ги “тъпче”, май е време да се усетиш, че не е човекът за теб.

Ако искаш да имаш добра и здрава връзка ,трябва да имате някакви лични граници. Не е лесно, но е съществена част на връзката. Да имаш граници не значи, че си дръпнат или не се раздаваш на 100%, а че показваш респект и подкрепа към себе си и партньора си. Всичко, което границите са, е основни правила, които ви помагат да израствате силни във връзката си. А кой не иска това?