Азербайджанец - гей в България

Не го познавах. Бях виждал профила му в жълтото приложение и знаех, че е чужденец. Никога не бяхме писали преди. Той предложи да се добавим във Фейсбук и да пишем там. Разглеждайки снимките му разбрах, че живее/работи някъде около мен, защото съм го виждал често в района. Всичко уговорихме в рамките на няколко часа. Беше дръпнат но отворен. За мен бе много странно, беше като автоматична врата, която не знаеш колко дълго ще остане отворена и дали датчикът ѝ те е засякъл за да остане отворена дълго време. Малко си противоречеше от време на време, но въпреки това даде ценна информация. Беше интересно защото не знаех, какъв опит има като човек, не знаех от къде е и какво има да каже...

Представи се?

На 31 съм, по принцип от Азербайджан, но съм живял в Русия и Турция доста време. Тук съм от малко повече от година. И съм мъж гей. Име не искам да казвам.

Разкажи ми какво е да израснеш с различна сексуалност в твоята страна и да се разкриеш пред семейството си, ако си се разкрил?

Разкрих се пред семейството си, когато бях на 22. Не беше голям проблем за тях, но като цяло в страната ми е голям проблем. Защото сме бивша комунистическа република и има хора, които още живеят в комунизма. И за това има много проблеми с правата на ЛГБТ хората. И бих казал, че моят случай е изключение за страната ми

Какво те накара да се преместиш в България?

Дойдох заради работата си.

Релокираха те от работата или ти намери работа тук?

От работата ми казаха местим те в България.

Какво знаеше за гей живота в България, преди да се преместиш?

Всъщност нищо... Но не се и притеснявах. Както казах живял съм в Русия и имам добро разбиране какво се случва в бивши комунистически държави. Дойдох без никакви очаквания

Какво мислиш за гей живота в България, честно?

Честно, няма гей живот в България. Зависи и какво наричаш гей живот. По принцип аз разбирам гей живота не само като клубове и приложения на телефона, но и като цялостното разбиране на обществото, правата на ЛГБТ, активисти, активности на НПО-тата. Не съм видял нищо такова тук… Но пак, зависи какво наричаш гей живот.

Според теб, кои са топ три нещата, които лисват на гей живота тук?

Ок, интересен въпрос. Повече социални активности. По-голяма представителност, по принцип. Не гледам местна медия, но схващам, че все още има голямо неразбиране на ЛГБТ общността. Не съм се сблъсквал с нищо срещу себе си, но от време на време чувам местните да се шегуват със сексуалността, липсва им информация, образование. И като цяло май малко образование на гейовете. И под образование нямам предвид училище, а по-скоро знание и да са отворени. Защото местните гейове са толкова… как да го кажа правилно. Те самите още не знаят какво е да си гей; бисекс; и част ЛГБТ, като цяло.

Според теб кое е най-доброто и най-лошото нещо в гей живота тук?

Мисля че ще подмина този въпрос. Не съм видял нищо най-добро или най-лошо в гей живота тук. Защото не съм много замесен в гей живота тук…

Добре, нека го променя малко - кое харесваш най-много и кое най-малко в гей живота тук?

Пак… малко е сложно. Не виждам нищо най. Имате доста сиви зони... Но какво е най-доброто - бързите забивки, за по 10 минути. Най-лошото… пак същото. Много от местните гейове лесно си сменят плановете без да те предупредят.

Ако можеше да промениш едно нещо в гей живота/общността тук, какво би било?

Хм… Повече НПО-та работещи над правата ви. Повече представители на общността, да покажат, че гей е ОК.

Чувстваш ли се безопасно/комфортно, като гей в България?

Да чувствам се напълно безопасно и комфортно в България. Нека първо кажа, че моята идентичност първо е човек, чужденец живеещ в друга страна, и тогава съм гей. Никога не слагам гей отпред. Не съм от най-дискретните, но не съм и от най-пищящите. Да кажем, че съм част от една от сивите зони.

Бил ли си някога жертва на хомофобия, дори и не в България?

Лично никога не съм жертва. Но съм бил свидетел на случаи на хомофобия на улицата. Дори и в София съм виждал… но не срещу мен.

Какво направи, като видя това?

Всъщност проговорих, не мога да стоя и да гледам някой да бъде жертва на каквото и да е насилие…

Прекъснал си го?

Да, просто казах какво мисля.

Къде се случи?

Тук в София, в градския транспорт. Човекът, който говореше глупостите познавах лично. Той започна да се смее на друг мъж, който беше доста женствен. И му казах, че дори онзи да е женствен той няма право да се шегува или насилва този човек.

Какво знаеш за ЛГБТ правата в България?

Нищо… защото не съм търсил. Но съм сигурен, че няма нищо на английски. Все си казвам, че ще проверя, но не го правя. Не ми пука…

Накрая, но не на последно място - како би посъветвал ЛГБТ общността в България?

Мисля, че трябва да бъдат по-сигурни и отворени. И то не навън, а вътре в обществото ни. Защото не виждам гей-общност в България, което е изненадващо.