От 78 съвпадения до 4 срещи
- bulGAYrian
- Jun 21, 2018
- 7 min read

Онлайн запознанствата са като хазарта - не знаеш на какво залагаш, не знаеш колко да залагаш и рядко разбираш дали си струва. Само, че при тях не знаеш кога ще получиш романтична среща и кога фалшив профил.Преди време си направих експеримент ползвайки главно Тиндер и Ромео. Плъзгах на ляво и дясно сдобивайки се с доста съвпадения (matches). И какво последва това:
- с 38 продължих разговора във Вайбър, Уатсап или Инстаграм. Като 19 от тях в последствие казаха, че не знаят кога ще са свободни или са прекалено заети; 4 казаха, че са прекалено далеч; 2 нямат смелост да се видят; 4 вече не са в града
- общо 9 уговорени срещи, от които 4 се състояха, 3 вързаха тенекия, и 2 отмениха срещата без бъдещи планове (в последствие спряха комуникацията).
- с 12 обменихме по едно съобщение, след като се мачнахме в Тиндер
- 20 никога не отговориха, след като аз ги поздравих.
- с 8 човека разговора пропада с времето.
И човек тук се запитва “Защо ще плъзнеш на дясно, без да имаш желание за среща?”. Обективно погледнато е трудно да знаем какви са намеренията от другата страна. Дали плъзгат на дясно, само за да си надуят егото и видят колко човека ще направят същото, или наистина искат среща и някакви отношения. Като първото е обяснение за голяма част от гоустинга (ghosting - когато някой внезапно спира всякаква комуникация /не инициира комуникация/ без никакво обяснение или предупреждение) или отговори от типа ‘на не знам кога съм свободен’ или ‘прекалено далеч сме’ (моля ти се, в един град сме!!!). И всъщност проучване показва, че 44% от хората в онлайн приложенията в последната година са мачвали или започвали разговори само за повдигане на самочувствието и егото. И това се наблюдава и сред хора, които използват платените услуги на приложенията (които знаем не са никак евтини). А друго проучване показва, че ЛГБТ хората прекарват между 90 и 97 мин на ден в приложения за онлайн запознанства и че всъщност хомосексуалните мъже плъзгат на дясно доста по-често от хомосексуалните жени. Което само по себе си говори, че гейовете “не подбираме много”. Прекарваме по близо час и половина заврели нос в приложение, надявайки се да си допаднем с някой, само и само след това да не му отговорим. Интересно е!
В същия експеримент реших, че няма да започвам разговор с никой в приложения като Grindr и Ромео, а в Тиндър ще започвам разговора само ако има мач, когато аз плъзна на дясно, ако мача е след когато аз съм плъзнал, очаквам той да започне разговора. Същото съм написал и в профила си там. И всъщност мнозинството, даже почти всички мълчат. Никой не казва нищо. И тогава стоя и се питам, дали го правят само за да се хвалят с колко много хора имат съвпадения или просто чакат да им пишеш за да се правят на недостъпни. А още повече ме озагадачава феноменът някой да те супер лайкне и след това да мълчи. Ти му пишеш - той мълчи...
Така много настойчиво заговорих едно момче. След дълги усилия и преследвания завързахме някаква комуникация. Когато чатът потръгна го попитах защо не е писал първи какво го е спряло, той каза че съм изглеждал много надут и надменен. Това беше най-голямата ми изненада. Виждаш някой, който ти изглежда надут и надменен, но въпреки всичко го харесваш и като те заговори мълчиш. И тук идват две мои чуденки - защо съдиш някой само по вида му и защо харесваш някой, който мислиш, че е надменен?! Аз лично първо бих поговорил с човека. Много често дори и човек да е такъв - това е защитен механизъм и с правилната комуникация и действия се преодолява. А в повечето случаи снимките лъжат и човек изобщо не е такъв какъвто изглежда на тях - вярвай ми аз имам опит. И така комуникацията с момчето върви и идва моят въпрос дали иска да се видим - отговор с една дума “може”.
Втори случай момче мълчи. Той ме супер лайкнал, при което и аз го заговарям. Мълчи известно време и отговаря след два-три дни. Пише с половин уста, ако мога така да кажа. Аз се мъча и чекна да завържа някакъв разговор, а той на всички въпроси отговаря със затворени отговори. Ама аз не се отказвам. Да, питаш се защо, ами защото вярвам в хората и вярвам, че те се променят. След известно време, аз спрях да му пиша виждайки нежеланието му. Той не го беше изразил, но начина му на писане беше достатъчен. След може би около седмица той ми пише питайки ме защо не му пиша, какво е станало и т.н. Аз реших да го третирам с неговите камъни по неговата глава. Отговарях уклончиво и затворено. При което той след няколко чата написа - ех май не ти се пише. Аз попитах (нарочно) защо мисли така и той отговори заради начина ми на писане - не съм показвал интерес. Тогава го попитах дали му харесва, защото той се е държал по същият начин. Каза че не му харесва, но му било писнало все той да гони някой искал и него да го гонят и преследват за това се правел на недостъпен. Предложих му да спрем да се гоним и да се видим и пак отговора “може”...
Както се досещаш не се видях и с двамата. Мога да дам сигурно безброй примери на феномена “Може” и “Недостъпен съм”. Но ще спра до тук за да си поговорим за това защо лайкваш някой и после казваш “може”. Например давам няколко отговора на въпроса “Искаш ли да се видим?” - 1. “Да, свободен съм в други ден”; 2. “Може”; 3. “Не знам кога ще съм свободен”; 4.“Да, искаш ли в петък след работа да хапнем?”. Докато отговори 1 и 4 показват яснота и действие в отговора си, 2 и 3 са много… никакви. Когато някой има интерес той ще прави стъпка след всяка стъпка, която ти си направил, принципа на ципа. Ти инициираш среща, а той прави крачка казвайки кога най-скоро е свободен, или директно създава план (петък след работа). Ако получите такъв отговор момчета - скачайте, ще бъде готина среща. Такъв тип отговори идват от уверени и дейни хора. Те знаят какво искат, ценят времето си и не губят твоето. Понякога това може да дойде като пристискане, но всъщност е нетърпение - те нямат време за игри.
Всичко е ясно и мисля, че всеки от нас би искал да получи отговор като в примери 1 и/или 4. Ако все пак се фокусираме над отговори тип “Може” и “не знам кога ще съм свободен” се вижда, че те не са отговори за зададения въпрос. Защото въпроса не е може ли да се видим … нито кога си свободен, а “ИСКАШ ЛИ…”, което само по себе си пита за желанието у човека, а не възможността. Ако въпросът е “може ли да се видим” или “кога ще се видим” отговори като 2 и 3 са приемливи. Но защо тогава пичовете отговарят на да/не въпроси с “може”?
Всъщност се дължи на много неща. Най-честото е страх от отговорност. Казвайки да или давайки точна дата, те по един или друг начин поемат отговорност да се видят с някой. Тъй като не искат да поемат някаква отговорност или ангажимент те казват “може”. Така всичко остава да виси в небитието. Може да се видите, ама може и да не се видите. А ако всъщност искаш нещо сериозно, би ли го искал от човек който не може да поема отговорност или да посвети времето си на теб за 2-3 часа. Аз лично не бих!
Втората причина е егото. Това са хора, които искат да се угажда на тях и да бъдат преследвани. Казвайки “може” те проверяват колко си навит да се видиш тях. Надявайки се ти да започнеш да ги преследваш и/или да им предлагаш различни варианти за среща. Искаш ли днес, искаш ли утре, искаш ли кино, искаш ли вечеря, искаш ли да те взема, искаш ли да дойдеш… искаш ли … искаш ли… Така те изпитват подсъзнателното задоволство, че някой ги гони и преследва и са нещо повече от другите. За една връзка е важно да няма АЗ, а да има НИЕ. За мен това е още един признак, че човекът е несериозен и не става за връзка.
Третата причина е страхът и неувереността. Хората, които казват “може” са и неуверени в себе си. Страх ги е от варианта, ако не си допаднете след срещата. Тъй като те са егоисти, те се страхуват да излязат с теб и да рискуват да не ги харесаш. И тази им несигурност ги прави всъщност толкова несериозни. И за това оставят всичко без никаква сигурност. Така ако се видите и ти не ги харесаш разочарованието ще е у теб, защото ти си го преследвал и ухажвал, а той теб не. За него е било приятно приключение на ухажване, а за тебе в било пилеене на усилия. Така те задоволяват подсъзнанието си, че разочарованието им е струвало малко усилие.
Най-интересното в края е, че независимо коя от причините доминира у тях, те всички реагират по един и същи начин. Ако не се видите или се видите и не си допаднете тяхната реакция и коментар за теб ще бъдат “Ти не си сериозен”. И ако се замислиш са прави. Тъй като те очакват ти да им угаждаш и преследваш, а ти не си го направил. Или пък ако на срещата не си им позволил да изтъкнат височайшата си персона, която е нещо уникално. Каквото и да правиш ти ще бъдеш несериозният. За това се усмихни и се съгласи.
Всичко това на фона на проучването, което върви в момента и опита ми е доста парадоксално. В приложенията около 80% от хората, с които пиша казват, че търсят сериозна връзка. До тук в проучването за 2018 са участвали около 450 човека, и около 42% от тях казват, че търсят сериозна връзка или срещи. И седя и се чудя как може да искаш да спечелиш от тотото без да си пуснеш фиш? Нищо не става само с искане, трябва и много действия и себеопознаване. За това ако не намираш това което търсиш, замисли се дали е защото го няма или защото не го търсиш (постъпваш) по правилния начин?
Kommentare