История... нашата история

Да се идентифицираш като гей; да го признаеш пред себе си и другите, а също и да живееш живота си свободно, като такъв, е все още нещо ново за нашия, така модерен свят. За радост има много страни, в които гейовете имат много права, но в други - това да признаеш, че си гей е далеч от реалността. В голяма част от западна Европа гей общността е част от всекидневния живот от десетилетия, за разлика от други страни, където да си гей е било добре прикривано. И за това много хора мислят, че “явлението” гей се появява през 60-те, което съвсем не е така.

Въпреки, че преди Втората световна война е имало добре установена и оживена гей среда в Берлин и други кътчета на Европа, да бъдеш гей бе нещо невидимо до съвсем скоро. Преди 40-те години на миналия век, гейовете са живели почти като вампири - излизайки само по тъмно, комуникирайки само с поглед, правейки “забранени” сексуални неща по изоставени гробища, сгради и паркове. Разпускали само в забутани и добре забравени кътчета от градовете си. Като цяло били доста незабележими за обществото си и за това сега гледайки назад във времето е трудно да се види голяма следа от съществуването им (ни, като гейове). Което всъщност е още една добра причина да се съберат всякакви истории и доказателства за дейностите на гей обществото през годините, за да подчертаем приноса си и да заемем място си в историята.

Безбройни истории за гей двойки са разказвани в миналото, но повечето от тях са считани за митове и легенди. Известна гей двойка от Дъблин - Хилтън Едуардс и Мишел МакЛиамор (Hilton Edwards and Michéal MacLiammoir) основават театъра The Gate, преди почти един век. Днес този театър е едно от най-добрите места за представления в Европа.

Други хомосексуални герои из историята включват (но не се ограничават до) Александър Велики; Гертруд Стайн; Леонардо ДаВинчи; Марлене Дитрих; Чайковски, Оскар Уайлд и т.н. Списъкът с имената би могъл да продължи до безкрайност с течение на времето, тъй като факти и слухове се преплитат все повече. Което всъщност прави списъка доста неясен. Без документи и доказателства, или живи свидетели/очевидици, всички твърдения могат да бъдат опровергани или добре покрити. (Ето защо трябва да се дава някаква гласност в обществото ни какво правим, като гейове). Това води до създаването на много гей исторически архиви по света, работещи да съхранят и защитят всичко това. Повечето са на доброволни начела, но с времето и всичките положени усилия играят важна роля в обществата, към които принадлежат.

Една от най-видните такива е IHLIA (International Homo/Lesbian Information center and Archive - Международен Гей/Лесбийски информационен център и архив www.ihlia.nl). Инициативата започва пред 1978г. когато група студенти от Амстердамския Университет започват да документират гей живота. В самото начало имали само две кутии пълни с документи. От тогава архивите им растат безспирно. След няколко местения от 1978г. насам се установяват в Амстердамската Народна Библиотека.

Архивите са събирани от всякакви източници и по различни начини. Често получават документи и дарения от случайни хора. Например някой е починал, и семейството му открива сред вещите му снимки от берлинския гей парад през 90-те, което е доказателство за събитието. Семейството, или всеки един гражданин, може да се свърже с IHLIA и тези снимки да бъдат включени в архива им.

Най-впечатляващото и знаменито попълнение в колекцията на IHLIA е възстановяването на библиотеката на Шорер. Шорер е бил активист за правата на гейовете, един от първите в Холандия и света. Той сглобил библиотека с гей източници (автори) преди Втората Световна Война. По време на нападенията, тя била загубена, но с помощта на наличен опис на съдържанието ѝ, дарения и огромни усилия от страна на IHLIA, голяма част от тази библиотека била възстановена. Благодарение на това, историци и изследователи имат достъп до материали за сексуалността и гейовете датиращи от 1940г.

Друга важна роля на тези архиви е да предложи сигурно и безопасно място за съхранение на съществуването на гей култура и хора, живеещи в нетолерантни общества и страни. Пример за това са много индонезийски двойки, изпратили снимки за да докажат, че любовта им съществува независимо ситуацията в страната им.

Гейовете не се пръкват през 60-те. Имало ни е от древни времена, просто напоследък все по-малко се страхуваме да излезем от сенките. Сега като сме много по-сигурни и спокойни в някой кътчета на света можем да запишем историята си такава каквато е, да заемем почетно място в историята и да покажем на по-голямата част от света какво можем. А с какво може да допринесем ние, аз и ти, и всички от България?