Клубът

Дойде и моето време. Престраших се и си казах - майната му, ще отида на гей клуб. Искам да кажа, че това е първият ми в гей заведение в София, но не и в живота ми. Така, че имам някакъв опит с гей заведения и като цяло имах очаквания какво да се случи или би се случило.

Имахме резервация за 4-ма, но уви познатите на приятеля с който отидохме не дойдоха. Бяхме само двамата. Влязохме в клуба към 23:30. На вратата чакаха някакви яки батки, които казаха че входа е 5 лв. и че трябва да ни претърсят преди да влезнем. Е, съгласих се, кой не иска да бъде опипан от хетеро охрана на гей клуб. Както и да е, това е малко лирическо отклонение, просто едното момче беше доста чаровно, но пък имаше този празен мутренски поглед, който показваше че мирогледа му се ограничава до фитнес, уиски и коли. Усмихнах му се от учтивост а той ми каза “Влизай” ей така грубо и невъзпитано. Тук се замислих, ако нещо стане в този клуб, охраната дали би защитавала гейовете? Биха ли те били герои на нашето малко и неразбрано общество? Надявах се наистина нищо да не се случи за да разбера кого и как биха защитили.

След минутите ненужно разсъждение на евентуални сценарии за вечерта се озовах в клуба. Приятелят с който бях блъсна вратите със замах и пред нас беше полу празният клуб. Беше събота и доста от масите имаха RESERVE на тях. Огледахме се за сервитьор и попитахме коя е нашата маса. А той гледайки ме сякаш не е виждал човек преди посочи маса до бара от ляво на един подиум. А аз в недоумение погледнах събеседника си с поглед издаващ учудването ми за какво е подиумът. А той така зарадван каза “Има танцьор, който е много як ще го гледаме от близо”. Тук се зарадвах и аз. Не танцувам, но пък оценявах и се възхищавах на добри танцьори. Сервитьора изчезна така бързо както и погледът се спря върху мен още щом влязохме. Нито ни попита дали искаме нещо, дали ще чакаме … Нищо! Е това беше типично за обслужването като цяло, не само на такива места. Така че - нищо ново. Музиката беше добра, нищо впечатляващо, но и нищо отегчаващо. Огледах се да разгледам мястото - нищо впечатляващо. Не съм клубна персона и не си позволявам да давам мнение за клубове и интериор. Огледах и тълпата, или по скоро загледах тълпата гледаща ме, погледнах пак своя познат и той каза “Нов си - зяпат те!”. Е не бях фен на зяпането. И ако с някой погледите ни се срещнат няколко пъти бих отишъл да го поздравя и заговоря.

След няма и час клубът беше пълен. Всички маси бяха запълнени и всички зяпаха. Според приятелчето, с което бях, това беше нормално. Каза ми, че всички под една или друга форма се познават, или познават някой, който те познава и има някаква информация за теб. Е аз явно бях някакво изключение, въпреки, че видях една провалена (нито една от описаните до тук) среща, но погледите ни с него не се срещнаха и явно не ме бе видял. По едно време загледах един доста симпатичен господин на бара. Беше сам, добре облечен - риза и панталон, харесвах изчистен стил, едноцветен или в една добре съчетана гама. Не си падах по аксесоари или прекалено много дрехи - тениски, ризи, пуловери и какво ли още не, едно върху друго. А пък да не говорим за ризи вързани около кръста, което не знам защо, видях доста в този клуб тази вечер. Е, обратно на господина. Беше сам, беше симпатичен и ме гледаше. Беше от лявата ми страна (аз бях с гръб към бара) и усещах как ме гледа. Казах си етикета на трите - ако погледите ни се срещнат 3 пъти, отивам да го заговоря. Да признавам, че бях притеснен и може би леко стеснителен. И ето я първата среща на погледи. Той ме гледаше втренчено, а аз се усмихнах, когато го погледнах обръщайки се на ляво. Той също пусна една лека усмивка и погледна часовника на ръката си и отклони поглед. Добре, попитах човека срещу себе си дали го познава, но той каза, че никога не го е виждал тук и предположи, че сме двама начинаещи в този тип среди и ще ни излезе късмета. Замислих се за късмета на начинаещия и се усмихах. Както казах не съм голям танцьор, не се кърша на ляво или дясно, просто понякога си се поклащам в ритъма на песента. Стояхме кротки и си говорехме си за какви типове мероприятия организирали в клуба, какво ще организират и така. От време на време някой минаваше покрай нас, оглеждаха мен, оглеждаха и другаря ми, после пак мен. Минаваше тълпата и зяпаше, запаше. Често усещах нечии очи върху себе си и се обръщах просто за да се уверя, че някой ме зяпа. След малко се обърнах пак към симпатичния господин на бара, все още беше сам. Зяпаше си телефона докато отпиваше от чашата си. Явно усетил, че го гледам настоятелно вдигна глава, погледна ме с един леко празен поглед, задържа го върху мен и се усмихна. До тук два погледа, казах си още веднъж и ще го заговоря. Нямах много смелост, но обичам да държа на обещанията си, дори и тези, които съм дал на самия себе си.

Дойде моментът на танцьора. Обявиха го, сякаш не кой да е а самият Зевс влиза в клуба. Имах високи очаквания - първо от суперлативите от моя познат и второ от начина по който го представиха. Тълпата се раздели на две за да пусне едно момче да влезне. Носеше очила (странно - да знам че можде би светлините му пречат но все пак странно!), много къси и прокъсани дънкови панталони. Тялото му добре оформено, но далеч не едно от най-добрите, които съм виждал на подобни места, целият намазан с нещо да изглежда потен. Качи се с доста тренирана крачка на подиума и започна да се движи. Казвам да се движи защото нещата които правеше трудно бих нарекъл танцуване. Първо движенията не бяха в ритъма на музиката, второ не се променяха, имаше някакъв набор от движения, които повтаряше независимо от песента и ритъма. Бях разочарован. Много разочарован. Не очаквах кабаре или Lord of the Dance тип изпълнение, но все пак очаквах танц, а не заучени полу-стрийптийзьорски, полу-танцьорски движения. С доста унил и разочарован вид погледнах към събеседника си, който точеше лиги и не можеше да откъсне очи от момчето на подиума. Блъснах го с ръка по рамото и му казах, че не си струва и че го е прехвалил. Тогава той ме помоли да си сменим местата, така че аз да съм с гръб към входа а той да гледа “невероятния” танцьор от страни, че както каза така срещу него много му пречели светлините да му се наслади. Предполагам олиото по тялото отразява светлината и дразни публиката. И двамата се засмяхме и сменихме местата си. В този момент осъзнах, че така ще съм с лице към ъгловия бар, по скоро ще е пред мен в ляво. Зарадвах се и зачаках 3-тия поглед. Да ама не, господинът го нямаше. Ех, изпуснах го за да гледам някакъв искащ да бъде танцьор. Малко се разочаровах. Мислех си че трябваше веднага да го заговоря, но изпуснах момента. Друг ще ме погледне казах си. И отпих от питието. Споделих с приятелчето, че съм го изпуснал и той ми каза, че не съм, сочейки зад мен. Обърнах се и видях, че си зяпа часовника нервно. “Чака някой, май няма да те огрее” каза моя приятел. И в този момент си казах, че ако има нещо да се получи, то ще се получи дори и да чака някой. Бях му се усмихнал и той на мен така, че при следващият поглед щях да му кажа “наздраве”.

Дойде време танцьорите да се сменят. На подиума се качи друго момче, което “танцуваше” сякаш е част от кабаре. Неговото танцуване беше не по-добро от това на предшественика му, но пък за сметка на това вдигаше краката си доста, сякаш наистина е в кабаре и танцува канкан. Ех че забавно, наистина! Осъзнах, че единственият човек, който на пръв поглед, ми беше интересен, може би чакаше някого и нямаше интерес към мен. Защото мислейки трезво той също трябваше да направи някаква крачка към това да ме заговори. В смисъл, когато интереса е взаимен и усилията трябва да са взаимни. И така в размисли и страсти в 2 сутринта се усетих, че освен 100-те уж случайни очи които ме гледаха от ляво някой ме гледа. Усещай чифт очи на себе си, които ми беше трудно да определя от къде идват. Въртейки се видях, че същият господин ме гледа. Отвратих се! Явно срещата му беше дошла и вече не беше сам. Завъртях се така че да съм с лице към него за да се уверя че гледа мен. А той, да - гледаше мен, докато се целуваше с друго момче. Озадачих се и не знаех защо го прави. Защо ще си с някого и ще зяпаш някой друг, и то докато го целуваш. Стоях така точно около минута. Върнах се на мястото си, и казах на събеседника си, че съм разочарован от клуба, от хората и обстановката. И това се случи без да имам каквито и да очаквания.

Вечерта продължи предполагам по нормално му. Вече беше около 3 и аз знаех, че ще пускат чалга. И знаех, че не искам да бъда там в този момент. Бях готов да си тръгна. Защото освен, че всички зяпаха, някои по-смели решиха и да започнат да се бутат и търкат минавайки покрай мен. Не че нямаше място и не можеха да минат без да се докоснат, просто това май беше някакво второ ниво на зяпането. Отегчих се. Не пия много и нямаше как да пренебрегна тези неща. Погледите ти с някой се засичат, усмихваш му се или намигаш, а той се върти на другата страна с изражение “К’во ме зяпаш”. Добре разбирам, че не всеки е там с цел да се социализира, някои личеше, че са там да покажат нови дрешки, други нови танцувални умения, а трети за да зяпат, но все пак ако зяпаш някого първи и той ти се усмихне - усмихни се и ти, разумен човек си, не кроманьонец. Както и да е. Изказах разочарованието си към приятелчето с което бях и той каза, че почти винаги било така. А аз се зачудих - защо настояваше да дойдем? И защо хората продължават да ходят ако е само за танците - може и в нормален клуб да танцуваш. Тогава на него му дойде невероятната идея, да си отворя Grindr - там все някой щял да ми е писал че ме видял. В акт на отчаяние или може би исках да му докажа че никой не е писал го отворих. И тогава за моя изненада - наистина никой не беше писал. Повечето профили бяха на разстояние между 0 и 60 метра, всички бяха зелени - на линия. Огледах се и видях доста хора с телефон в ръце. Ужас. Затворих приложението и казах, че си тръгваме.

След около 20 минути бях вече у нас. Взех си бърз душ и бях в хоризонтална поза готов за телепортиране към света на сънищата. Нещо от вътре ме накара да отворя същото приложение пак. Отваряйки се то избухна със звуци за ново съобщение, един след друг - 43 на брой. Да за по малко от 40 мин имах 43 нови съобщения. Повечето от тях гласяха буквално “Видях те в клуба” или нещо със сходно значение. Отговорих на всички от тях, но получих отговор само от 3-4 пича. И тогава се замислих - зяпаш в клуба, буташ се, правиш се на недостъпен, след това пишеш от празен профил и не отговаряш, за това ли живееха хората? Да стоят инкогнито и да ми казват, че са ме видели в клуба, сякаш аз не знаех, че съм там. Това ли им доставяше удоволствие - да зяпат и да клюкарят? Знаех, че това няма да е вечерта, в която ще разбера дали за това живеят тези хора. А май и не исках да разбирам. Затворих очи щастлив, знаех че не съм изпуснал нищо в този тип заведения.