Животът с ХИВ

Един профил ме грабна. Грабна ме снимката му. Беше усмихнато до уши лице със зелен фон, предполагам гора или парк. Казвам “лице” и “предполагам” защото снимката беше силно замъглена. Виждаш какво е на нея, но не и кой е на нея. Гледах я и се радвах, защото обичах усмихнати погледи. Обичах хората да се усмихват и да бъдат щастливи. Зачетох и профила. Тук малко се натъжих, но и пак се зарадвах. Човекът описваше с какво ХИВ е променил живота му, как е афектирал отношенията и любовите му. Но го беше описал по един така саркастичен начин, леко напомнящ реклама.

Реших да му пиша. Помислих си, че щом има такъв подход към нещата значи духът му не се е сломил и е намерил своята блещукаща светлина някъде там. Отговорът не се забави. Писахме непрекъснато около двадесет минути. Не го разпитвах нищо във връзка със заболяването (дори не знам дали и така да го нарека). Общи теми почти неприсъщи за средите на жълтото приложение. Някак си разговорът спря да върви и хей така от нищото той ми написа “Ние с теб сме излизали на вечеря”. Тук бях изненадан. Наистина много изненадан. Започнах да си мисля с кой съм ходил скоро на вечеря и къде. Не можах да се сетя. Човекът тогава ме попита дали и аз имам ХИВ, а като получи негативен отговор недоумяваше защо изобщо съм му писал.

Наистина защо изобщо съм му писал. Запитах се и аз в момента, но знаех отговора. Защото не мога да бъда безпричастен. ХИВ е проблем на моето общество - на гей обществото. Проблем, който тук в България така умело се правим, че не виждаме. А не само, че се правим, че не го виждаме, ами и игнорираме и темпото, с което той расте.

И както вече съм казвал аз съм човек на данните и точните факти. Ще се върна след малко на историята за мъжа, чийто профил четеше “Life with HIV”. До 2008 година в България има регистрирани около 500 ХИВ позитивни души. Като съотношението мъже-жени е почти равно, но все пак в полза на мъжете. Начин на заразяване е интересна статистика, която показва, че около 70% от тогава общо заразените, са се заразили чрез използването на нечисти игли, около 15% от анален секс (хомосексуалисти), около 8% от безразборен секс (проституция и небезопасен секс - хетеросексуални); оставащите 7% се дробят на малки фракции, като - кръвен път, от родител, неизвестен начин и друг. Така и тук идва да направим сметката. До 2008 е имало 500 ХИВ позитивни, от които 75 са си признали, че са гей (15% анален секс).

Обаче днес е 2016 и последната статистика е от 2015 (мисля, че края). И тук идва големият бум. Към края на 2015 броят на носителите на ХИВ в родна България е малко над 2200… Да от 2008 година до 2015 година броят им нараства 4.4 пъти. Мисля, че статистиката се води от 1990г. И пак правим математика. От 1990 до 2008 имаме около 500 души, което прави почти 28 случая на година, от които малко над 4 на година са гей. От 2008 до 2015 има регистрирани 1700 души или по 243 на година… Което прави 3-ма новорегистрирани на всеки 5 дни, това е почти човек на ден!

Стресна ли се? Ако не си продължавай да четеш на долу. През 2015 съотношението мъже-жени се променя доста. Нараства в полза на мъжете, като 80% от носителите на вируса през 2015 са били мъже (от общите 2200), което прави около 1760 мъжки индивида. Хм, това число като да ми е познато - заразените между 2008 и 2015 са 1700, не се опитвам да твърдя нищо, само посочвам как случайно тези числа почти съвпадат.

Така сега да вземем тези 1760 мъже, които на ден днешен (надявам се бройката да не расте) имат позитивен тест. Статистика за начин на заразяване (само при мъжете между 2008 и 2015) - 80% анален секс (хомосексуалисти); около 9% използване на нечисти игли; 7% проституция/небезопасен секс (хетеросексуални), а останалите 4% се дробят на малки фракции, като - кръвен път, от родител, неизвестен начин и друг. С бързи проценти получаваме, заразените между 2008 и 2015 гейове са около 1333. В момента около мен и теб има 1333 носители на ХИВ, които са имали смелостта да се изследват и нещастието да получат позитивен тест. Което прави около 191 души на година за последните 7 години. 191 от моите, твоите и нашите общи познати. Това прави почти един новорегистриран гей на всеки 2 дни… И какво чакаме ли? Да дойде и в нашата градинка? Да дойде и при мен и при теб? До 2008 година едва малко над 4 души от новорегистрираните на година са били гейове, а между 2008 и 2015 са били 191, темпото за 7 години скача почти 50 пъти (~47.75). А ние какво правим. Страх ни е да се изследваме и се ебем на поразия… С извинение. Да казвам го, казвам го, защото и аз съм го правил, не съдя никого и не слагам етикети също. Всеки има своите моменти и слабости. Но всеки трябва да бъде човек. Трябва да бъде един член на това общество, за да иска да има такова. А за нас СПИН-а е табу, “в България СПИН и венерически болести няма” ми говореше един адвокат преди време. Няма ама я погледи статистиката колко е страшна. Как скочиха тези числа ако няма? И това е статистиката само на регистрираните. А кой знае колко още нерегистрирани има и колко още не знаят, че са позитивни? Бройката може да е двойна, да е тройна дори. Е страшното идва на долу, ако не си се изплашил продължи да четеш.

Връщам се на въпросния човек-веселяк. Говорейки и подпалвайки интереса ми с това, че сме се виждали аз исках да знам кой е. Не ми даваше мира този факт. Все пак сме излезли и сме прекарали време заедно исках да знам кой е. Той твърдо отказа да каже самоличността си. А аз за сметка на това започнах да го разпитвам. Как се е заразил, какъв начин на живот водил и как е разбрал като цяло. Нещата едно по едно, питах го как е разбрал. Разказа ми, че боледувал много. Почти всяка зима бил я с бронхит, я с пневмония, я с ангина, понякога по две на зима. Зимата все болен, а лятото казва все бил отпаднал. Нямал жизненост и нямал нищо. Решил да си направи пълни кръвни изследвания в някаква клиника и докторът му препоръчал да си пусне и за ХИВ/СПИН, и той разбира се се съгласил. Теста дошъл позитивен и така вече е регистриран лекуващ се пациент. Казвайки това звучеше някак си обнадежден. Сякаш вътре в себе си криеше надеждата, че лека за този вирус е някъде там зад ъгъла.

Аз разбира се не спрях само с натиска върху раната му. Реших да забия и два пръста вътре и да ги развъртя - попитах дали знае от колко време е позитивен, кой го е заразил. Дадох му и опцията да не отговаря. А той сякаш искаше да говори с някой, ей така анонимно. Да си излее душата.... Каза че не знае от колко време е позитивен и докторите не могат да кажат. Сподели, че също не знае и кой го е заразил, което ме изненада. Попитах го за половия му живот и след кратко мълчание и една две емотиконки получих само “не питай”. При което допълни, че е бил безразборен. Кой където когато му падне. Бардаци, пиаци, оргии и клубове… Тук бях озадачен. Бардаци? Пиаци? Клубове? Исках пояснение. И той каза, че под бардаци и пиаци имал предвид онези места, които “всички посещават, но никой не си признава” - бани, сауни, тоалетни, паркове, градинки, строежи… ОК!!! А под клубове, казва имал предвид даркруума в местен софийски клуб- супер нали? Тук малко се отвратих реших да не коментирам, но той сам каза това, което аз мислех - “Мислех, че в България СПИН няма, но с моя курвенски живот си го заслужих. Сега съжалявам, но е късно”. Сърцето ми прескочи. Стана ми гадно. Той разказваше за този начин на живот с такъв трепет - “знаеш ли колко красиви мъже има в НДК” или “Знаеш ли какви момчета ходят в Борисовата”; “А спортистите на Славия в парка до стадиона след тренировка само това търсят”; “Бизнесмени, женени и дори известни спират на градинката на Ботев, все мъже, които не можеш да намериш в приложения и сайтове”. Това бяха думите му. “В България да си гей значи да си пищялка, да си женствен и всички да го разбират. Виж в гей клубовете какво става… За това ходят там, дискретни мъжкари, на които не им личи, които не ходят в клубовете и не се снимат голи по сайтове”. Това го бе подлъгало и това му бе изиграло лоша шега. Така ентусиазирано говореше, но пък после искрата му отпадна. Каза как си мисли за краят, как иска да се разкара някъде или да си тегли куршума. Как е запълвал празнотата в сърцето си с безразборен секс, и как сега го осъзнава, но е късно. “Мислех си, че голям хуй или тясно дупе са постижение… А сега всяка вечер заспивам в сълзи. Заслужих си всичко, което ми се случва.” Усетих, че някак си се е предал. Окуражих го и му казах, че все някъде има един като него, който ще го обикне. Ще бъдат щастливи двамата и ще им е хубаво. Той се съгласи, но каза, че стигмата СПИН у нас е прекалено закоравяла. Хората не се изследват каму ли да са отворени. Казал на най-добрия си приятел също гей, с който участвали в оргии (очевидно на голо), като го посъветвал да се изследва. Приятелят му го нарекъл луд и заявил че нямал ХИВ, щом бил имал той да си се пази и да се лекува. Блокирал го и до ден днешен не се били чували след дълги години приятелство и палуване заедно.

Разпитах го дали няма някакви организации, които запознават или сближават подобни хора. Които се борят с проблема и които помагат на хората. При което той се изсмя, пусна едно ха-ха-ха дълго 4-5 реда в апликацията. Каза, че единственото нещо, което тези организации правели е да точат пари от държавата и ЕС. От време на време ходели по гореспоменатите бардаци и оставяли презервативи. Казва, а в откритите бардаци раздават презервативи на най-големите пищялки, само, на които им личи или тези, които са виждали вече няколко пъти. И това казва не се прави редовно. На 3-4 месеца веднъж, че и по рядко. Отчитат дейност, казва ми с присмех. Попита ме - “ти да си видял някаква гей анти-хив кампания някога в София?” И аз се замислих… Ами не съм. А навсякъде по света, където съм ходил в гей заведенията на 2-3 месеца веднъж имаше анти-хив кампания. Било то под формата на драг комедия или на плакати и брошури, винаги безплатни презервативи и лубрикант. Дори ги популяризираха из градовете, не само на гей местата. А тук, не че съм редовен в клубовете (до тук съм ходил 3 пъти на гей клуб в София), но и из града не съм виждал нищо подобно. За телевизията да не говорим. А, като се замисля по телевизията имаше една кампания много отдавна… Почти ми е убегнала от спомените.

Бях потресен от прочетеното. А той сякаш това целеше. Каза, че знае повече от година. Имал около 10 различни партньора, половината от които не били позитивни. И само един от тях знаел, че той е позитивен. Веднага изскочи въпросът “Пазиш ли ги?”. И тук дойде поредният потрес. Каза, че ги пази. Не, не е толкова лош, явно. Но заговори за ползването на презервативи. За повечето хора това било ненужен разход. Казва те идват - питам ги имат ли и вместо да получа отговор, казва получавам “Е нали си чист?”. “Е кажи ми как да ги пазя, като те не се пазят” ми пише той. Всички се доверяват на едно “Да” или “Ами нямах пари да купя” или “То може и без, само не свършвай вътре” или “Аз до сега не съм го правил без ти ще си ми първият”. Ето на това аз му казвам самосъзнание. Собственото ни здраве да се счита като излишен разход. Ами да давай смело на ляво и дясно без гума, после защо това защо онова. “Понякога ми се иска да не ги пазя, ей така от злоба. Защото те самите не се пазят. Мен някой пазил ли ме е? Но и аз не се пазих” ми пише. В него пламна пожар от злоба и ярост. Не се осмелих да попитам дали е заразил някого умишлено…

Исках да сменим темата. Исках да го развеселя и попитах как се е променил животът му. При което разбрах, че чисто физически никак. След започването на терапията не боледувал толкова често. Чувства се добре и няма оплаквания. Все едно го няма, ми каза. Но психически... Идеята, че ще умреш сам, неразбран, отхвърлен и в стигма, те съсипва. Пазиш се от всички и всичко. Затваряш се в себе си и вече не си ти. Всичко ти е все едно. Не знаеш, казва, кой безобиден грип или настинка ще те довърши. Говори ли ми говори как се е предал. Как се разкайва и как иска да върне времето назад. Замислих се защо всички съжаляваме при свършен факт? Защо се разкайваме, като няма връщане на зад? Защо не мислим, когато действаме?

Мога да пиша още много по темата на този разговор. Още повече, че в течение на разговора разбрах, кой е събеседникът ми. Обсъдихме на дълго и на широко защо нещата не са се получили от моя гледна точка и защо не са се получили от негова гледна точка, за което мисля да напиша отделен пост. Но само за да задоволя интереса на любопитните, той не пожела дори да бъдем приятели. Каза ми, че съм знаел твърде много за него и не очаквал да се сетя кой е и за това ми изсипал всичко на главата.

В последствие се запознах с още едно момче. Работеше в Бизнес Парка и често се виждахме по пейки в следобедните часове. Не го бях виждал в приложението от доста време. И един ден засякох снимката му с име HIV2015. Бях потресен. Отворих профила и целият ни разговор стоеше там. Това беше той. Обадих му се веднага и му казах, че искам да поговорим. Видяхме се след работа пак на една пейка (само на пейки се виждахме с него, той така искаше) и му споделих, че съм видял снимката и профила. Попитах дали има нужда от нещо и че може да разчита на мен. Той се разплака и ми благодари - “Нямаш престава през какво минавам… Имал съм само 5 партньора в живота си и се доверих само на един!”. При което ми стана много гадно. Не ми пукаше, че хората си тръгват и че зяпат, не ми пукаше кой ще види. Прегърнах го много силно и му казах, че ще му помогна с каквото мога. Е на кратко ви разказах тази негова история защото тя ме вдъхнови да напиша един разказ за случилото се с този мой вече далечен приятел. Който скоро ще довърша и пусна тук.

И сега идва моментът на размисъл. Аз няма да кажа нищо. Изводът за себе си съм го направил. Статистиката съм ви дал и се надявам да разберете, че знаейки своя статус вие защитавате не само себе си, но и тези които обичате!

P.S. Данните може да не са на 100% актуални и/или точни, тъй като съм ги събирал от няколко статии и изследвания с различни източници и дати.