Перфектният мъж

Според мен няма перфектен мъж. Има мъж с потенциал да бъде “перфектен”. Но вярвай ми никой не върви с идеята да бъде перфектен за теб. Всеки е една малка част от големия пъзел, просто трябва намери мястото, на което да кликне. А дори и да срещна някой, перфектен на първи поглед, то той винаги не е това, което съм мислел, че е. Това е моята кратка и опростена версия на философията за перфектните мъже. Бившият ми приятел беше далеч от перфектен или еталона ми за перфектност. Но пък имаше потенциал. И този потенциал се оказа разковничето в нашите 7-годишни отношения. Но няма да говорим за драми ще си говорим за перфектни мъже.

Както не вярвах в перфектните мъже, така животът реши да ме изненада и да ми покаже, че винаги има какво да предложи (сякаш малко е предлагал до сега). Но по същество - с Георги се запознахме май в някакъв сайт, дори не помня къде. Снимка на профила - само в тяло, разбира се много добре оформено. Писа ми и се заговорихме. Видях, че има нещо различно в него и потърсих снимка, с идеята ако има взаимен интерес да го поканя на вечеря. При което получих отговор, че не си падал по пращане на снимки и т.н. Ако съм искал може да се видим на камера - хем било по истинско хем дискретно. Добре, казах си. Разменихме скайп и се добавихме, но той не можа да пусне камера. Не бил сам. Ясни са ми на мен тези номера.

Мина много време, може би месец или два и с Георги само си обменяхме по няколко реда, ей така в рамките на всекидневните изрази. Или аз не бях свободен, когато той бе, или обратното. Не хранех никакви надежди (аз по принцип не храня) и не инвестирах никакви усилия в това да се видим или опознаем. Приемах го, като поредния колекционер на снимки или чекиджия на камера. И всъщност му го казах в няколко кратки чата. Но той не каза и направи нищо. Продължи. И така до една петък вечер. Нямах планове след работа. Прибрах се. Хвърлих си един душ и се разхождах гол из апартамента, когато дочух така познатия звук за ново съобщение в скайп. Беше Георги, попита какво правя и дали е удобно да се видим на камера. Сложих бързо една тениска и се приготвих за видео разговор. Той позвъни и пусна камера първи, както и трябваше според мен. Все пак ме беше виждал на снимка. Аз пуснах камера още докато неговата зареждаше. На среща ми стоеше симпатичен млад мъж, не се усмихваше, каза само едно “Здравей” и това беше. Чаровен и добре сложен, но нищо особено на пръв поглед. Аз отвърнах на поздрава, той имаше доста приятен мъжки глас, но не можеше да говори. Постояхме малко на камера и на мен взе да ми става тъпо. Бях на телефона и гледането и писането едновременно е малко сложна задача. При затварянето той каза само “Май не ме хареса”, а аз отвърнах “Напротив”. Симпатяга беше, и доста непорочно изглеждащ, което ми хареса, но нямаше да се тръшкам за всеки харесал ми мъж. Той, без предупреждение, ме набра пак и пусна камера широко усмихнат и каза тихо “пусни пак”. Аз пуснах и отвърнах на неговата усмивка със своята. Гледахме се така ухилени за около минута две - определено имаше привличане. Едно така първично и необяснимо. Помоли ме да си сваля тениската, и тук вече бях убеден, че е точно този тип, който живее за камера. А аз да за докажа теорията на себе си свалих тениската и зачаках. Той свали своята, а аз му казах, че сме до тук, и друго няма да свалям и да гледа. След това затворих и му казах, че повече ще получи на живо. След обменени още няколко реда се разбрахме да дойде у нас след около час и половина. Да, беше още една прибързана среща, да беше за секс и да беше провокирана от всяко първично желание у мен. Знаех, че той може да предложи само и единствено това. Бърз неангажиращ секс, а като всеки един мъж, и аз имам своите моменти.

Като по часовник в 20:00 той беше пред нас. Инструктирах го да звънне по домофона за да го пусна да се качи на етажа. Малко грубо от моя страна да не го посрещна долу, но все пак се бяхме уговорили да бъде възможно най-дискретно. Така и камерите нямаше да ни виждат… Отворих вратата и зачаках асансьора да се качи. След секунди вратата се отвори и зад нея се появи той. Перфектният мъж! Да казах го! Не вярвах на очите си. От асансьора слезе мъж, висок около 190, строен, не не мускулест просто строен. Бръсната глава, очила, раница, носеше дънки, които сякаш бяха шити специално за него. Тениска също така добре оразмерена. Усмихна се, когато погледите ни се срещнаха, и усмивката му озари душата ми. Беше една от най-невероятните усмивки. В този момент се усетих, че го зяпам, буквално с отворена уста. Той се огледа, сякаш не беше сам. А аз зяпах все в тази тъпа поза. Той се приближи, подаде ръка и я стисна силно и плътно, а погледът му пронизваше моя, докато усмивката му ме заслепяваше. Той се огледа още веднъж обърна се и каза “Нали ти си ***(името ми)?!” при което аз безмълвен поклатих глава в знак на съгласие. Признах му, че не съм очаквал да дойде, нито да изглежда така безупречно добре. При което той спомена, че и аз на живо изглеждам по-добре. Ех, беше чаровен, но пък и четкаджия, обяснимо, казах си.

Седнахме и пиехме бира, която той носеше въпреки, че му бях казал, че имам и бира и вино. Не можех да спра да го гледам. Наистина беше мъж, който ти събираше очите. Заговорихме се на много теми. Живот, пътувания, работа, кариера, връзки, опит, впечатления… И се уверих колко грешно мнение съм имал за него. С всяка нова зачекната тема се убеждавах, че той е от перфектен по-перфектен. Просто имахме толкова много да си кажем. Споделяхме толкова много общи неща, а в мненията където се различавахме просто се допълвахме. Беше наистина перфектния мъж. Наслаждавах се на всяка секунда от времето прекарано с него, защото ме обогатяваше. Беше типът хора, които те карат да се чувстваш подобрен след комуникацията си с тях. Караше ме да мисля, да чувствам, да анализирам. Предизвикваше ме. Нещо, което много обичах в комуникацията с хора. Да ме предизвикат, да ме карат да дам 110% от себе си. Тук дойде и моментът, в който съжалих, че уредих среща от такова естество с него. Бирата привършваше и не мислех да правя стъпка към първичните си пориви, въпреки, че той ме възбуждаше на ниво, което малко хора са достигали. Той възбуждаше ума ми, съзнанието ми и съществуването ми. Исках да го опозная, исках да разбера кой е. Сподели само, че от скоро е дал воля на тази час от себе си. До скоро е отричал кой е и желанията си. И сега някак си искал да навакса за изпуснатото време и да се пусне по течението. Което за мен си беше и чист намек какво иска той, но знаех, че няма да направя първата крачка. Защото съдбата ми дава Перфектният мъж на тепсия и знаех, че е изпитание. На подобни изпитания преди се бях провалял доста пъти. Погледнах часовника показваше малко след полунощ. Отбелязах, че си говорим вече над четири часа и добавих че има толкова много да си кажем и той се съгласи. Имаше момент на леко мълчание, сякаш и двамата се чудехме какво да правим. Дали да се отдадем на първичният си инстинкт или да запазим добрият тон и да продължим така приятната и на двама ни комуникация. Той реши да сложи край на мълчанието и сподели, че му е изключително приятно, че ме намира за страшно привлекателен и че е много изненадан от истинското ми аз, тъй като в чата съм давал вид на несериозник и повърхностен човек (не крия, че на моменти това целя) и куп други суперлативи, които всеки един човек би искал да чуе за себе си. Изчервих се, господин Перфектен току що сподели, че и аз съм перфектен за него. При което усмихнатите ни погледи се срещнаха, той използва момента и ме целуна. И тук идва моментът, в който очакваш да кажа колко яко се целува и как съм усетил, че ще умра с този човек - да ама не! Все пак споменах, че е доста начинаещ в отношенията от този тип.

Целувката прерастна в сваляне на тениски, а след това и другите дрехи и останалото оставям на фантазията ти. Беше яко. Беше повече от секс за един път. А пък и да беше за един път - дай Боже всеки му такъв еднократен секс. Беше завладяващо, опияняващо и оставящо те жаден за още. Лежахме тихи и той ме прегърна. Сгуши се в мен, като малко кученце, което никога не е усещало милувка. Прегърнах го още по-силно, а той се отпусна в ръцете ми. Наслаждавах се на момента, защото приемах факта, че това нещо може да не се повтори. Осъзнавах, че може и да е много добър сваляч и да е поредната роля. Да ме е преценил добре, да си е изиграл картите и да е получил това, което иска. Да сваля звезди докато ти свали и гащите? Но пък да имаше толкова материал за 4 часа разговор? На дали! Бях се размислил философски над нещата и не бях усетил как сме се разместили и аз лежах на гърдите му, докато той ме галеше. Мълчахме си, но пък знаехме, че има какво да си кажем и за момента мълчанието ни е достатъчно. “Никога не съм подозирал, че може да ми е толкова приятно с мъж. Ти наистина си невероятен…” ми каза той, докато слушах как тупти сърцето му. Нямаше какво да кажа и отвърнах, че винаги е добре дошъл.

И двамата се усетихме, че за първа среща прекалихме с признанията, похотта и необмислените действия. Предложих му да остане, но той каза че трябва да си ходи. Беше малко след 2 сутринта. Тръгна си и ми даде най-силната прегръдка, която някога бях получавал. Погледна ме в очите и ми благодари за пореден път. Изпратих го и се върнах с идеята да заспя. Но уви. Имах толкова много да мисля. Имах толкова много да мисля и осъзнавам. Да, животът ми показа, че има перфектни мъже, но и аз се уверих, че щом е перфектен нещо го спира да бъде перфектен за мен. Това, че той не беше на ясно със себе си го правеше лесен за изкушаване. Всеки би могъл да го съблазни, просто защото той, като лакомо хлапе иска да опита от всичко. Но пък от друга гледна точка, като перфектен (за мен) мъж той постави ясно очаквания пред мен. Не ми даде празни надежди, нито обещания, нито нищо. Зачудих се какво ли очаквам аз и дали очаквам нещо. Чудех се, защото знаех, че той не иска връзка, нито нещо сериозно. Но пък ми каза, че би се радвал да поддържаме контакт. Защо пък не, ще се пусна по течението. Няма да влагам чувства, надежди и очаквания. Исках да го запазя, като човек, някой с който да общувам, ако не повече. Някой, който ме кара да дам повече от себе си, да предизвикам самият себе си и да се замислям, че винаги трябва да поставям под въпрос, дори и собствените си гледни точки. Да мисля извън кутията. Да оценявам това, което нямам и да не го отричам.

Перфектни мъже има. И те са навсякъде. Проблемът обаче според мен е че или той е перфектен за теб, а ти за него не (и обратното); или че той е перфектен, но в момента не е готов(не може) да бъде перфектен за/с теб. За това вместо да губим време в търсене на господин перфектен, просто трябва да се замислим дали вече не сме го срещнали и не сме имали шанса той да бъде нашето малко липсващо парче от пъзела. Животът ми показа, че мога да срещна някой, който да кажа, че е перфектен, но също ми показа, че дори и да е перфектен не значи, че той е отреден за мен (може би). Но аз като един максималист и идеалист (но и трезво реалист) ще продължа да позволявам на живота да ми показва, че всяко правило и теза си имат изключение. Защото, като човек на факти и числа обичам нагледни примери, като този.