Аз свалих комунизма…

Първо искам да кажа, че това беше може би прибързана среща. Господин Х ме заговори в жълтото приложение. Ще го нарека Х защото той така и не си каза името. Но всичко по реда си. Заговорихме се и той ми предложи да се видим. Живее в Германия, някакъв малък град и е в България за няколко седмици - пролетна ваканция, предполагам. От снимките, които обменихме изглеждаше доста усмихнат и позитивен, което за мен е важен фактор. На привидна възраст 34-36 (профила индикираше 34), нямаше изкривени черти или някакви фрапиращи снимки. Предложи да се видим към 15:00 някъде в центъра, защото това му бил най-удобният час. Разбира се за човек, който работи от 9:00 до 18:00 е малко трудно да се види в 15:00 в центъра. Ако имаше желанието да се видим близо до офиса - бих удължил обедната си почивка с 10-15 мин, но уви той не пожела. Също така ме попита в прав текст “какво толкова работиш, че не може да излезеш в 15:00” - отговорът ми беше, че каквото и да работя, личното и професионалното ми развитие са с по-голям приоритет от това да се виждам с някого. Тук да бъда, честен, знам че отговорих грубо и троснато. И като цяло очаквах разговорът да приключи, но за моя изненада продължи. Той каза, че се е впечатлил доста и би желал наистина да се запознае с еродиран млад българин. И попита за удобен час и място. Реагира странно, но реших, че може би наистина се е впечатлил от нещо, дори и отказ с троснат отговор.

Трябваше да отида до един магазин за добавки близо до НДК и за това реших, че ще уплътня малко време да се видя с него. Така или иначе нямаше какво да правя. Съгласи се да се чакаме към 19:00 на пилоните и остави телефон. Аз бях на място към 18:50 и му звъннах. Представих се, тъй като не бях оставил моя телефон. Той каза, че е на близо и до 5 минути идва. Е, неговите пет минути и тези на часовника не съвпадаха, дойде към 19:10. Разбира се аз не броях тези, които съм чакал пред и 19:00, защото обичах винаги да подранявам. Но 10 минути си бяха закъснение. Не казах нищо, посрещнах го с усмивка, както винаги правех, а той ме погледна изненадан. Сякаш не очакваше да бъда там ( а може би и не трябваше да бъда) и сякаш очакваше да бъда някой друг. Стиснахме ръце и аз пак се представих. Той дори не каза името си, нито, че му е приятно.... Странно! Както и да е, максималистът в мен продължи. Господин Х дори не се извини, че е закъснял. А вместо това каза, че бил на маникюр и кола маска на гърба и трябвало да бърза за срещата. Сякаш му бях казал за срещата преди 20 минути, а не преди 6 часа. Предварително той беше казал, че не иска да сядаме в заведения, а би предпочел да се разходим. За мен това беше добре дошло, след 8 часа на стол в офис. Така тръгнахме посока Витошка. Изведнъж той каза, че цял ден не е ял нищо и би искал да хапне нещо, някъде. Каза ми, че е веган и не може да яде, където и да е. Започнах да премятам веган места в главата си за да предложа нещо, при което той предложи някакъв, цитирам “специален китайски ресторант” на самата Витошка. Не знаех, че има веган китайски ресторант в София. Попитах го кой е ресторантът и той отговори, че е WokToWalk, в началото на Витошка… WokToWalk е наистина добро място, готвят бързо и вкусно, но знаех, че е далеч от веган и/или здравословно. Все пак е пържено и не мисля, че нещата там бяха веган, но човека беше щастлив с избора си и аз го придружих. Казах му, че не съм гладен, но ще му правя компания. Той добави, че иска просто набързо да хапне и че ще му е по-приятно да продължим разходката. Седнахме и си говорехме за веганството и начини на хранене. Телефонът ми изпищя, бях го оставил на режим “С предимство”, което значи, че ако изпищи е нещо важно. Извиних се и му казах, че само ще погледна. Извадих телефона си и превъртях през известията, опитвайки се да разбера кое е важното. При което той с доста троснат тон каза “Хайде да не си в Grindr докато си с мен?”. При което аз вдигнах глава. Изобщо не бях и отворил това приложение, погледнах го и видях как ме гледа надменно. Реших да не замълча. Казах му, че предварително съм се извинил и че без това имам да му връщам за закъснението, което той така умело не забеляза. Х не каза нищо извинително, а само спомена, че 10 минути не се брои за закъснение никъде в света - сякаш беше обиколил целия свят и познаваше етикета навсякъде.

Хапна набързо. И продължихме разходката. Разказваше ми за тофуто, което яде. Аз го попитах какво е мнението му за тофу, защото соята е продукта който е подлежал на най-много генни модификации и голям процент от соята (по последни изследвания около 75%) е ГМО. Той каза, че знае, но имал приятели, които работят в лаборатории за ГМО и всяко тофу, което купувал го пращал за изследване за ГМО. Тук знаех, че този човек преувеличава. Ако всяко закупено от него тофу трябваше да бъде ядено, след като е получил зелена светлина, че няма следи от генни модификации, то това тофу щеше да се е развалило отдавна. Фактите в главата ми говореха - на дали изследването на проба от тофу, която трябва да се разбие на ниво ДНК ставаше за час или два. Смених темата на бързо. Заговорихме за театри, музика, изкуство и комунизъм. Не знам как се стигна до комунизма. Наистина. Не знам. Но казвах, че той бе създал много изкуствени ценности, личности и места. И това се показва и днес, защото тези места и неща не просперират. Той не подкрепи, нито застана срещу комунизма, неговият коментар беше, че за това са виновни, цитирам “селяните, продали нивите си и дошли в София да си паркират Голфа на жълтите павета, под прозореца му” (по-рано беше споменал, че живее в Лозенец….). Казах му, че урбанизацията е нормален, според мен, процес, който за жалост има и негативни страни. И че ако комунизмът не бе създал толкова много изкуствени населени места, около големи фабрики, сега нямаше да се случва това. Той се съгласи и каза че за това си е отишъл комунизмът. И че за това е бил горд участник в преврата и е танцувал на жълтите павета ‘89 година и през кризата ‘93-та. Тук се озадачих и поставих под съмнение твърдението му. Казах му, че за да е бил участник в преврата не стига само да танцуваш в някакъв парад или протест (които са следствие на преврата) - това те прави участник в парада/протеста, казах му, че според мен той е бил свидетел на случващото се, имайки предвид и възрастта му. Ток той ме попита на колко съм, отговорих, че съм на почти 29, а той отвърна “радвам се, че човек под 30 знае толкова много и се интересува, но аз съм на почти 40 и помня всичко, целия преврат!”. Добре, още една лъжа, нали беше на 34?! Или за него възрастта беше нещо против веганските му принципи. Реших да не разгорещявам темата и просто му обясних какво съм искал да кажа - че за мен за да бъде част от преврата е трябвало да знае за него преди той да се случи, да го е организирал и да е подтикнал неговото начало, а не просто да е бил част от тълпата подкрепяща преврата (пост фактум) и също да е знаел за какво се иска този преврат, каква промяна целял. Тук той се разпали. Май опитвайки се да потуля пожара аз налях масло в огъня. Не целях да го съдя, а просто обосновавах думите си, но той вече показа и една друга своя страна. Избухливата. Веднага скочи да говори, че бил на 17 и помни всичко, и как бил в Русия от 12 до17 годишен, как видял и по-закоревелият комунизъм, чийто модел сме следвали и имал ясна идея за какво иде реч. Тук направих математиката, аз 89-та съм бил на 2, ако той е на 40, то тогава е бил на 13… Дори не е бил на 17! Реших, че наистина си мисли, че може да ме разиграва и просто знаех, че не искам да продължавам разговора и срещата с него. Добавих, че дори и да помни всичко, той не е осъзнавал какво се случва. Според мен, за да знае какво се случва той е трябвало да знае какво е демокрация, какво е свобода. Нещо, от което той не спомена да е бил част за тогавашните си 17(?) години живот. Да може би е знаел от дума на дума, но на дали 17 годишен танцьор е изиграл важна роля в преврата 89-та година. Исках да прекъсна темата и да му пожелая приятна вечер и че този разговор няма смисъл. Той искаше да се покаже, като важна част от историята на България, а аз вече бях сигурен, че искам да се прибирам. Може би за това започна да повишава тон, дори да крещи. Да представяш ли си, някакъв непознат ми крещи до Съдебната палата. Между крясъците му просто вмъкнах, че няма смисъл, а той повиши тон още толкова, че дори и замахна да ме удари. В този момент замлъкна за секунда, усетил се, че е прекалил (надявам се). Аз вървях бавно и му казах, че ако той е израснал в семейство и обкръжение, където си крещят и си замахват, аз съм израснал в такива, в които се изслушваме и запазваме добрия тон. Явно тук го вбесих още толкова, защото той ме удари по рамото, спря и подаде ръка за здрависване и каза “Оф знаеш ли к’во, приятно ми беше…”. Аз не се обърнах, дори не се спрях и му отвърнах “На мен пък не” и продължих да вървя оставяйки го да виси в тъпа поза на тротоара на Алабин. Беше гадно от моя страна, но пък си го заслужаваше.

Замислих се, що ли за човек би си позволил да повишава тон на първа среща, че дори и да вдига ръка и да посяга. Мислех си дали го прави с всички или аз бях изключение, предизвиквайки специално отношение. Също така се размислих и колко жалък трябва да си за да играеш такива игри. Но пък от друга страна си дадох сметката, че този човек може да си е повярвал, че наистина той е свалил комунизма. На няколко пъти вмъкна, че е по-възрастен от мен, и следователно трябва да приемам думите му за даденост, да не ги поставям под съмнение. И се размислих, че на всички теми, които говорехме аз бях малко по-компетентен или имах доста силни факти подкрепящи мнението ми от моята гледна точка, докато той нямаше такива. За това реши да задълбочи тема, която той “помни”, а аз не. Тема, на която мислеше, че ще бъда неподготвен, а той ще може да ми разкаже от първа ръка и аз да се впечатля. Но кой ли би се впечатлил от човек, който е “свалил комунизма”, с идеята за демокрация и след това е избягал на запад, вместо да се възползва от постижението си тук?

Замислих се и над собственото си държание. Защо и аз реагирах остро, а не седях да си слушам цирка и да си тръгна развеселен. Но ако позволя на един човек да ме потъпче и да се държи с мен сякаш съм малоумен и ще вярвам на всичко казано от него, то това значи да позволя и на втори и на трети... Знам кой съм, знам от къде идвам и къде отивам. Държах се с него, както и той с мен - каквото повикало, такова се обадило. Но по начало наруших и един от главните си принципи - “Не очаквай нищо”, а аз очаквах той да е на време. Той не дойде на време, не се извини и това ме вбеси до някаква степен. Неосъзнавайки го в момента аз просто позволих ситуацията да излезе от контрол. Но нещото, което ме ядоса най-много беше това, че той не се извини за закъснението си и ме посочи, като причина за това, че е трябвало да бърза след маникюр.

P.S. Избрах снимката с цел. Защото този паметник от комунизма изобразява идеологията тогава, но пък войниците са "преобразени на съвременни герои" за какъвто се мислеше и господин Х. Да на пръв поглед снимката изглежда яка, но същевременно е и така смешна, като него :)