top of page

Вечерята със Стоян

  • bulGAYrian
  • Mar 27, 2016
  • 5 min read

Със Стоян си бяхме писали няколко пъти. Никога, нито той, нито аз поемахме инициативата да се запознаем. Просто обменяхме по един-два реда, като се засечем на линия. Беше ми писал предния ден, когато се виждах с Мартин, но му казах, че имам уговорка. Той настоя най-накрая да се видим. Аз също реших, че е време и сменихме телефони и му казах да ми пише във Viber, вместо това той директно звънна по телефона. Не бях сам в момента, когато звънна и говорех с недомлъвки, надявайки се да се усети, но той вместо това леко се разсърди.

Затваряйки, му писах, че не съм сам и за това не можех да говоря съвсем свободно. Той пък отговори леко троснато, че малко гей теми няма да навредят никому. Аз нямам проблеми със сексуалността си и това кой съм, просто не обичах да парадирам или пропагандирам с това. И не мисля, че моята сексуалност и бъдещи уговорки за срещи трябва да се удостояват от всички около мен. Въпреки всичко продължихме чата. Той ми изпрати няколко снимки на себе си. Приятен мъж на външен вид. Изглеждащ на възрастта си - 35, поддържан - страшно релефно тяло и очевидно в добра физическа форма. Любувах се неколкократно на една от снимките без тениска, които бе пратил.

И така денят приключи с една неуспешна среща и нова уговорка за следващия ден. Бяхме се разбрали да се видим към 17:00 да се разходим или да вечеряме заедно. Стоян живееше в центъра и беше лесно да се видим където и да е. Дойде неделята и си писахме цял ден. Нищо съществено, общи приказки и глупости. Около обяд ме попита дали 17:00, като час ми е най-удобен. Усетих че може би иска или да отмени или да промени часа. С няколко уговорки се разбрахме за по-късен час - към 20:00. Обясни ми, че е на свободна практика и му се налага да работи по всяко време, а за работата си обеща да каже, като се видим.

Беше ми дал адреса и като по часовник в 20:00 бях пред тях. Така се бяхме уговорили. Да го взема от тях и да тръгнем. Помоли ме да се кача, тъй като не бил готов. Случва се си казах, а пък и ако до сега е работил, е обяснимо. Качвайки се у тях обаче видях, че той е далеч от това да бъде готов. Срещу мен на вратата стоеше човека от снимките. Харизматичен, малко по-тъмен, но така добре сложен. Очаквах да е по-висок, а той беше почти мой ръст. Стоеше на вратата и се усмихваше… Загледах се в какво е облечен - домашни дрехи. Не че имаше нещо лошо, но очаквах поне да се приготвя за излизане и да бъде облечен, не със прокъсан анцуг и тениска три размера по-голяма… Но пък добрягата в мен реши, че той се преоблича бързо и хей сега след 15 мин ще сме на път за някое приятно място. Стиснахме ръце и обменихме клишираните реплики. Покани ме да вляза.

Със затварянето на вратата ми помогна да си сваля якето - джентълмен! След това изчака до мен в антрето да си сваля обувките и жестикулирайки ми показа пътя. Влязохме, в нещо като хол-всекидневна. Аз, като на всяко ново място се огледах. В момента, в който чух да затваря вратата се обърнах, тъй като я затвори с лек трясък. Обръщайки се устните му бяха директно върху моите. Хей така – изненада за добре дошъл. Хвана ме с едната ръка през кръста, а с другата за тила. И целуваше ли, целуваше, сякаш ме изнасилваше с език. Няма да крия, че се целуваше добре. А позата и похвата му май бяха отработени движения, защото не можех да мръдна. А пък и самият аз бях в леко неудобна поза, не се бях обърнал напълно, така че краката ми бяха в една посока, а тялото ми в друга. Реших да се отпусна и да се отдам на момента. Все пак човек, който се целува добре може би е и добра компания. Завъртях се изцяло и притиснах тялото си към неговото, което беше и на пипане така добре изваяно, както и на гледане. Прокарах ръце през гърба му, и поемайки си дъх прошепнах, че трябва да излизаме. Той не отвърна нищо. Започна да ме целува по-страстно и прокара ръце под блузата ми, през хълбока, към кръста и нагоре по гърба.

Не осъзнавах какво се случва. Аз исках да се опозная с него, да вечеряме заедно и ако нещата се случат, в бъдеще да се стигне до повече, беше добре дошло. Уви той искаше да започнем в обратен ред. Целуваше ме все по-страстно и все по силно ме притискаше към себе си. Усещах, че се е възбудил. След секунди той прокара ръце през слабините ми. Захапа долната ми устна и стискайки леко се опита да разкопчае панталоните ми. Аз го спрях. Той попита защо, а аз му казах, че днес ще вечеряме. Той игнорира предложението ми. Пусна устната ми, развърза широкият си анцуг, който падна на земята моментално и вдигна тениската зад врата си. Беше полу-възбуден. Мечтана гледна на 90% от гейовете и жените - добре изглеждащ поддържан релефен мъж, но не позволих това да ме разсее. Аз наистина исках да го опозная. Да разбера що за човек е. Той посегна с ръка към слабините ми и ме опипа. Аз се усмихнах сконфузено, защото не се бях възбудил изобщо. Постъпката му беше гадна и това уби всякакво желание у мен.

След още няколко минути целуване и опипване той най-накрая разбра, че нещата няма да се получат. че аз няма да се възбудя и няма да правим това, което е намислил. Разочарован вдигна анцуга си и завърза връзките му. Хвана тениската зад врата си. Погледна пъпа си и след това погледна мен - мислейки, че ще ме изкуши, като за последно. Стояхме прави до вратата в леко тъпа ситуация. При което той каза, че се целувам доста нападателно, каквото и да значи това. Отвърнах, че е можел да спре и да ходим на вечеря. Заговорихме се за разни теми, попита какво работя, но така и не каза какво работи той. След време ми писна да стоя прав, и краката ме боляха от фитнеса предния ден. Започнах да стъпвам от стъпало на стъпало. Не се усети да ме покани да седнем или да излезем и на мен ми стана ясно. Казах му, че не искам да го задържам и че трябва да си ходя, щом няма да излизаме. Той не възрази, нито попита за вечерята, която уговаряхме. Единствено ми каза е, че ще се радва да се видим пак, тъй като съм негов тип. Също, като на шега подметна да бъде в ден, в който почивам, че да не съм бил уморен и да ми стане. Коментара беше глупав и веднага отвърнах хапливо “ами проблема не е в мен, нито в умората”, а той се изсмя лицемерно.

Постъпката му ме отврати. Да добре изглеждащ мъж, да умен, да еродиран, но бива ли всичкият този театър за да се видим и правим секс? Можеше да бъде честен от самото начало. Мислех си да му дам втори шанс. И да, може би защото имаше невероятно тяло или защото беше симпатичен, но реших, че не си струва. Този човек виждаше секс в мене, а не приятел, партньор или каквото и да е. На следващият ден ми писа да пита дали съм свободен. Казах му, че имам време след 18:00. Май все пак бях решил да му дам шанс. Да но съдбата си знае своето. След като писах, че имам време привечер ,той не отвърна и това беше последното нещо което получих от него. Така разбрах, че той е просто един самовлюбен тип, който си мислеше, че може да има всеки един, като си свали тениската. Замислих се и ако му бях дал втори шанс? Най-вероятно щяхме да правим само секс. Щях да му писна или да ме държи докато не дойде следващото предложение за „вечеря“, което той щеше да извърти по вече утвърдения начин. Усмихнах се и си казах, че съдбата си знае работата и спрях да мисля за Стоян и така невероятното му тяло…


Comments


За Блога  
 

Този блог не е пропаганда, не осмива, нито обижда някого. Този блог цели да посочи малка част от реалния живот на млад гей в България от 2016 нататък ...

© 2020 bulGAYrians Всички права запазени. Съвпадения с реални лица, факти и места в постове са случайни. Моля доверете се на личната си преценка преди преглеждането на този блог. 

Контакт
 

Имаш предложение? Може би въпрос? Или искаш да спомена твоя блог, твое видео, песен, снимка или картина? Каквото и да е - пиши смело.

Други bulGAYrians
 

Благодаря на всички, които помогнаха, подкрепиха и направиха този блог реалност. Благодаря за всеки един даден отзив, прочитане и споделяне. 

Благодаря! Съобщението е изпратено успешно.

©
bottom of page