Татуирана Усмивка

Никога не съм приемал себе си за типичния гей. Не ходя по бардаци, не си падам по еднократен секс, не пищя и не посещавам гей заведения. Но пък си харесвах момчета. По-мъжествени харесвах и често се влюбвах в такива, които дори не си падат по момчета. Точно, като момчето, което стоеше право, пред мен в автобуса. Често го засичах в 260, качваше се от Павлово и слизахме заедно на Руски паметник. Не беше изцяло мой тип, но имаше нещо в него. Всеки ден се качваше от Павлово, заставаше прав в средата, поглеждаше ме и се усмихваше. А усмивката му беше бяла и сияйна. Много държа един мъж да има бели и поддържани зъби. Все пак това е първото впечатление. И ето, че господинът си свали якето. Което направи и второто впечатление. Татуировки. Тръгващи от врата надолу по ръцете, до под лакътя. Не знам защо, но обожавах мъже с татуировки. Сякаш той знаеше това и се завъртя с гръб към мен. Видях, че има татуировка започваща от тила и вероятно слизаше надолу по гърба му. Тук интереса ми се пробуди. Исках да го видя без тази прилепнала тениска. Мислех си само и единствено за татуировката. Абстрахирах се от факта, че има тяло на модел. Мускулите не ме впечатляват много. Ако горният етаж ти е празен, мускулите правят впечатление за ден два, после увисваш с тъпотата си. А пък и аз не съм от кай-красивите. Така че, би било глупаво да искам някой модел или актьор до себе си. Исках просто човек. А човека пред мен будеше интерес единствено и само с усмивката си, е вече и с татуировките. Спирката наближаваше, а аз се бях отплеснал по господин Татуирана Усмивка. Авобусът беше празен и на Руски паметник слизахме само аз и той. И някакви други, но от задната врата. Той слезна бявно, а аз както винаги скочих със засилка от стъпалата на автобуса. И не щеш ли, татуираният спря, докато аз летях от стъпалата. Приземих се точно зад него и го блъснах: - Извинявай брат малко съм заспал - каза той. - И аз извинявай, но не те видях. Добре ли си, да не те ударих? - промъмрих аз с разтреперен глас. Вдишах в този момент от аромата му. Парфюмът му не беше евтин, което беше добър показател. Нямаше и следа от мирис на цигари, още един добър показател. Поех пак дъх и се насладих на аромата му - земни нотки, с малко кожа и цитрус - интересна комбинация. Когато се съвзех от еуфорията той се усмихна, а аз се разтопих: - От тук къде най-близо мога да хвана метро? - ме попита той. - Ами НДК е близо, на около 10 мин пеша. Иначе Сердика е по-далеч, зависи на къде ще ходиш… - обясних аз. Посочих му пътя и всеки тръгна по своему. Денят ми мина в размисли за това как можех да го заговоря, или да отида с него до метрото, или да го попитам нещо дуго. На следващия ден се надявах пак да го засеча в 260. Но уви, вместо от Павлово да се качи харизматичен татуиран господин се качиха две… същества. Да наричам ги така, защото на пръв поглед се чудиш - женствени момчета ли са или грозни момичета. Седнаха пред мен и започнаха на висок тон да обсъждат гей теми. Кой с кого е спал, кой кого познавал и с кого ще запознае другия. В този момент ми стана кофти, че съм гей. Ето това виждаха и чуваха хората за нас. Не виждаха нормалните гейове, които искат спокойствие и любов. Но какво да се прави, съдба. А двамата пред мен продължаваха с разкрепостения си разговор. Който продължи до следващата спирка. Овча купел. Автобусът спря на светофара и сякаш минаваха часове докато ги слушах: - Е това е паркът, за който ти говореше леля ти Иван… - Тук се е запознала с Георги? Мъж, като Георги да ходи по такива места? - Мани я ти лелка ти, че е курва долна, много добре умее да сваля мъжете… Не знам какво им прави, ама този преди Георги беше още по-готин, изкараха цели 6 месеца, представяш ли си, толкова дълго само с един? - Ау, овца трябва и ние да дойдем някой път. Ама, като си купя лют спрей, че той нали каза, че имало и скинари? - Има да, и бой е яла веднъж. - Като дойде заплатата отиваме в мола, купуваме си и спрей и на лов за мъже… Разговорът им беше отвратителен за моите уши. Радвах се поне, че понижиха тон, докато говореха за това място. Автобусът спря и на спирката, докато хората се качваха, двамата продължиха да обсъждат мястото. Сочеха изоставена постройка в средата на импровизирания парк. Замисляйки се знаех, че съм минавал от там, с един приятел и кучето му. Но никога, не съм мислил е това може да е място за срещи. Колко романтично - “Къде се запознахте - В изоставения строеж”. И как ли става всичко там? Как може да се запознаеш с някого на такова място? Че и после да представиш този някой на близките си? Главата ми не го побираше. Усмихнах се и реших, че няма днес да е денят, в който ще го проумея. Предпочитах да се запознавам с хора на вечеря, в автобуса или чрез общи познати. Или по какъвто и да било начин, стига да е нормален. Все пак и ние сме хора, дори и да обичаме същия пол. Мина още една седмица. В нея засякох господин ангелска усмивка само веднъж. Този път се качи в автобуса, говорейки по телефона. Погледна към тълпата, погледът му срещна моя. Усмихна се, както винаги. Помести поглед, но веднага го върна. Явно ме бе познал. Повдигна вежда, задържа за секунда и ми намигна, после пак се усмихна. Ех, това момче не знае какво ми причинява. Леките му флиртове ми влияеха добре. Този път той слезе на Хиподрума. Слизайки ме погледна през рамо и намигна. Целия ден мислих за него. На следващият ден също. И денят след това. А днес точно ми беше излязъл от главата. Слушах музика и бях опрял глава на прозореца в автобуса. Беше към 7 вечерта. Слънцето беше залязло и беше вълшебен полумрак. Виждаш, но не съвсем. Слушах меланхоличните песни на Амел Бент и чаках да се прибера. Гледайки през прозореца нещо в мен трепна. В парка срещу булеварда видях познат. Свалих слушалките и се обърнах. Беше господин Татуирана Усмивка, а мястото беше точно парка, който онези двама обсъждаха. Станах рязко и се огледах. Тялото ми се изпълни с надежда и енергия. Автобуса спря и аз изскочих от задната врата, като ястреб на лов. Казах си “Сега ще разбереш какво и как става”. Със забързана крачка се втурнах в парка. Виждах силуети в далечината. Стремглаво се насочих към мястото, където го видях. Вървейки бързо минавах хора стоящи в тъмното. Мъже, ей така си стояха прави в средата на нищото. Не им обръщах внимание. - Здравей сладур - дойде от дясно. Поспрях се и видях мъж. Не, беше дядо, мъж на годините на дядо ми. Погледнах го и направих физиономия от типа “Ама ти сериозно ли?!”. Явно физиономията е била доста изразителна, щом като дядото наведе глава и тръгна в другата посока. Вървях все по-бързо и по-бързо, тъй като се стъмваше. Отидох до мястото, а него го нямаше. Огледах наоколо. Нямаше никой. Реших, че ще отида и до изоставения строеж, да погледна и там. Разходих се, огледах и не намерих никой. Уви, явно желанието ми да го видя се е отразило в халюцинация. Тръгнах бавно по пътя обратно към булеварда. Така или иначе съм тук, поне да се разходя. Мисля си колко щеше да е готино поне да се запознаем. Да го поканя на среща. В размисли и страсти си вървях. В далечината виждах тъмни силуети в полумрака. Един от дясно пикаеше в храстите, а около него позната миризма. Позната ми беше, но от къде? До момента, в който осъзнах, че ми напомня на парфюма на татуирания, силуетът от храстите се отдалечаваше. Обърнах се и го последвах. Той се насочи към строежа. Беше ме страх, вътре беше тъмно, а и кой знае какво има вътре. Видях го, че сви по една пътечка зад строежа. Последвах го и там. Чувствах се ненормално смел. Пътечката водеше в едни храсти. Влязох между листата и гледам няма нищо. И пак съм го изпуснал ако беше той. Стоях така между клоните за минута. Въздъхнах и се отчаях. Поех пак дъх гледайки направо в тъмната празнота. - Какво става? Как сме? - каза тих мъжки глас с еротична нотка. Толкова близо до лявото ми ухо, че дъхът му пареше. Тялото ми потръпна за секунда. Бях се вцепенил. Дори не погледнах кой е. Гледах напред. А той застанал отстрани притиска тялото си в рамото ми. Дишаше бавно и дълбоко. Всеки негов дъх ме пареше, а тялото ми потръпваше. - Ела с мен. - ми каза той. За миг се обърнах и видях как Татуираната Усмивка ми кимаше в посока булеварда. Излязохме от храстите. Той вървеше на няколко метра от мен. Много силуети от тъмнината понечиха да го последват, а минавайки покрай тях им сочеше среден пръст. “Няма да е и днес курви” каза минавайки измежду им. Излезна от парка, а аз го следвах. Прекосихме булеварда. След това се мушнахме през оградата на релсите на трамвая. Прекосихме тях и локалното. Тръгнахме по една оскъдно осветена уличка. Все още се виждаше, тъй като не беше пълен мрак. Стигна до ъгъла на една пресечка, обърна се и сложи показалец пред устните си, в знак за тишина. Влезе в двора на една сграда. Новопостроена с тип английски двор в седата. Първите 2-3 етажа бяха завършени и видимо обитаеми. Но горните етажи бяха недовършени. Влизайки към двора той ми махна и пое по стълбите нагоре. Стълбището беше осветено от слаби аварийни лампи и зелено-светещи табели със EXIT на тях. Качихме се до последният етаж. Тавана и всички етажи бяха заключени. Спряхме на стълбите. - Пази тишина и няма страшно - ми каза той. Сложи ръка на рамото ми и прокара пръсти през косата ми. Усмихна се. Със същата ръка хвана врата ми. Стисна леко. С другата си ръка повдигна тениската. Вдигна я до брадичката си. Тялото му беше изрисувано с татуировки и сякаш бе изваяно от Господ. Гледах надолу. А с ръката, която държеше врата ми ме доближи до себе си. Започнах да целувам зърното му. Целувах и захапах леко със зъби, в този момент той изпъшка със затворена уста. Хвана ме за косата и дръпна рязко назад. От рязкото движение го гледах право в очите. Видях как стисна челюст силно и притвори устни. Сякаш беше изпълнен с ярост и страст. Държа така за момент под оскъдната светлина от лампата на метър над главите ни. Усмихна се. Повдигна моята тениска и започна да целува гърдите и корема ми. Разкопча колана ми бързо и свали панталона ми достатъчно, че малкият ми приятел да изскочи. Тогава се изправи, сложи тениската зад врата си. Разкопча колана си и свали панталона. - Твой е малкия - каза той. Но малкият, никак не беше малък. Поех го целия опиянен от случващото се. Без да мисля какво и как може да се случи. Дали някой не ни е последвал или видял. Доставях му удоволствие, което не бе изпитвал до сега. Поглеждах от време на време и всеки път го виждах как си хапе устните, или захапал юмрука си, или свил устни сдържайки се да не извика. Сложи ръце на бузите ми. И ме изправи. Спря ме на милиметри от лицето си. Гледаше ме право в очите. Държейки бузите в дланите си беше спрял да диша. Погледа ме за минута, изръмжа и изпусна дъха си. Облиза устните си и клекна да върне услугата. Устните му бяха толкова палави и топли, че едвам дишах. Сдържах се да не стена от удоволствие. Адреналина и екстаза в мен се бяха смесили до такова ниво, че се чувствах дрогиран. В този момент всичкият ми морал беше отишъл по дяволите. Усещах как момента наближава. Явно и той го усети. Стана рязко и се усмихна пак. Можех да седя и да гледам усмивката му с часове, но момента изискваше друго от мен. Клекнах и започнах да го задоволявам пак. Докато правех своята магия над неговата вълшебна пръчка, забелязах, че ме гледа. Поех го целия до долу, спрях за миг и погледнах нагоре. Гледах го право в очите. А неговите бяха изпълнени с оргазъм. Започна да ме пипа по лицето и косата. Мъмреше си нещо, но не спря да ме гали и гледа. В погледа му имаше голям микс от ярост, удоволствие, дори и капки любов и омраза. Той отвори леко уста, усещах, че и моментът за него наближава. Изправих се. Той хвана моят приятел, и на мен това ми беше достатъчно Изригнах на секундата. Разхвърчаха се милиони хромозоми из стълбите. Той мастурбираше, погледна ме и се усмихна пусна ръка и аз не чаках втора покана. Хванах го и продължих, каквото правеше той. Моментът му приближаваше. Колкото по-близо идваше толкова по-силно се притискаше той към мен. И ето,че в момента на кулминация той се притисна силно до мен. Залепи бузата си до моята. Изстена и милион от неговите хромозоми хвърчаха и се смесваха с моите на земята. Усмихнах се и аз. Свалих раницата от гърба си и извадих салфетки. Избърсахме се и ги изхвърлихме там. Той стоеше все така пред мен под светлината, където започваха стълбите. - Двадесет лева - каза той. - Какво? - Струва ти 20 лв., аз съм платен. - Браво, и аз съм платен и струва 50 лв. - усмихнах се аз заради остроумният си отговор. - Не ме интересува, искам 20 лв. - Ами и аз искам 50, дай ми 50 и аз ще ти дам 20. - Ма аз тебе от къде те знам? - Не знам, не съм те виждал преди. - Не, познаваме се. Ти знаеш много добре, че съм платен. - Опитах се да го избутам докато говори. Той протегна големите си ръце и прегради пътя ми. Ту наляво, ту на дясно, не успях да се измъкна. А той присви ръце в кръг. Бях пленен от мускулите му, като в широка прегръдка. - Разкарай се - казах с ядосан тон и го бутнах. - Хайде не се прави на интересен, давай парите и да си ходим. Ще се виждаме пак. Хубаво момче си. - Не искам. - кучета лаеха някъде в двора може би. Надявах се, че някой се качва по стълбите. - Пусни ме, нямам пари. - Как така нямаш. - Хей така - нямам. Разкарай се или ще викам. - Викай, и ще ни викнат полиция. - Да нека викнат, да кажеш пред полиция колко ти дължа и за какво… - На какъв се правиш сега? - кучешият лай беше спрял. - Пич тия неща се казват преди да си направим кефа. Нямаше да се съглася … - Дали? - Да! Не съм пропаднал да плащам за някого. Пусни ме да си ходя. - в този момент кучетата започнаха да лаят. Инстинктивно погледнах през парапета надолу по стълбите. И някак си спонтанно възкликнах в изненада, без причина. Това накара Татуирания да погледне и той през парапета. Използвах момента докато е наведен, с дясната ръка го избутах и хукнах надолу по стълбите. Точно преди да отлепя ръка от рамото му той я грабна. Спря ме на малката площадка две-три стъпала по надолу. Завъртя се и застана точно пред мен. Погледна ме. Още стискаше китката ми. Стоеше и ме гледаше, и пусна ръката ми. Съвсем неочаквано, като пусна ръката ми го прегърнах. Сграбчих мускулестото му тяло и го притиснах към своето. Приближих устни към неговите и го целунах. Той не се отдръпна. След миг ръцете му ме притискаха силно към него, а устните му горяха върху моите. Целуваше се доста добре, още един добър показател, на фона на всички лоши натрупани през последните минути. Целувах го бурно, сякаш се целувам за първи и последен път. Прокарвах ръце по гърба и по ръцете му, галих тила и косата му. А той се държеше, сякаш не е получавал ласка до сега. Издаваше странни звуци на удоволствие. Аз сложих ръце на гърдите му, целунах го силно и дълбоко. Избутах го със всичка сила и полетях надолу по стълбите. Скачах от стъпало на стъпало и се молех да не се спъна. - Ама какво правиш… - се чу отгоре като вече бях преполовил етажите. Спрях за секунда и погледнах нагоре. Видях как се е надвесил най-отгоре. Дори не бе хукнал да ме следва. - Това, което искаше пич! - Върни се, да поговорим - в този момент продължих с бягането. Тичах колкото мога най-бързо. За моя радост видях трамвай в далечината. Бягах по релсите към спирката. Тамън стигнах спирката и трамвая дойде. Качих се и се прибрах. На следващата сутрин мислих много за случилото се. Бях развълнучан, уплашен и разочарован. За жалост трябваше пак да се кача в 260. Беше събота и се надявах да не го видя. Не седнах на обичайнто място - отидох най-отзад и седнах в ъгъла. Автобуса беше празен, само три бабички бяха седнали най-отпред. Ето че приближихме Павлово, изправих се и видях, че няма никой на спирката. Автобуса тръгна и след 20 метра спря на светофара. Имах чувството, че е минала цяла вечност. Внезапно вратите се отвориха. От предната врата се качи познат силует. Погледна ме. Не се усмихна и седна зад едната от бабите. Автобуса потегли и стигнахме Овча купел. Там никой не се качи, след кратък покой на спирката автобуса потегли. С потеглянето силуета се изправи и тръгна назад. Молех се да не сяда до мен. Но въпреки молитвите ми той седна до мен. Стоя скован и леко разлюлян от паветата минута две. След това се обърна и ме хвана за ръката. Хвана и стисна силно. После сложи и другата си длан отгоре. Стискаше силно и плътно. Усещах очите му върху себе си. Погледнах го със сериозен и безразличен поглед. Гледах го за момент. Стиснах и аз ръката му докато държеше моята. Беше ми приятно. А когато отпуснах той се усмихна с тази разтапяща “татуирана усмивка” и опря глава на рамото ми.