Софийска Жътва

Размисли и страсти е категория на постове, която каня всеки един от вас да бъде час от блога. Давам пълна свобода на това за какво ще пишете и как. Един от първите смелчаги е Р.Г. (пожелал да остане анонимен). Приятно четене!

---

Вече настъпи едно от най-чудните времена в годината. Плажуващите се върнаха от Гърция, бригадирите приключиха работа и пътуват от Ню Йорк до Лас Вегас, времето леко захладня, летните намаления вече са история, а столичните клубове започнаха да откриват сезоните си.

Астрономическата есен настъпи. И знаете какво значи това, нали? Време е да се подготвим. Не, нямам предвид да подновим членството си във фитнеса. Нито да започнем да избираме възможно най-разпасания Хелоуински костюм. Нито да започнем да планираме осми Декември и Нова Година. Не! Това, за което говоря е нещо далеч по-приятно от жълто-кафеникавите багри на Южния парк и приятното усещане във всеки един от малкото оставащи слънчеви дни. Време е за жътва! Но не каква да е жътва. Жътвата, която визирам, не изисква от нас да ходим на полета. Реколтата обаче би могла да бъде не по-малко апетитна и вкусна. Говоря за новодошлите ученици и студенти, на които им предстои да направят първата крачка в живота си на възрастни и да осъзнаят, че не винаги нещата вървят по план и вече повече се научава извън школото от колкото в него.

Всяка година, прииждащи от далечните краища на България, части от Гърция и в по-редки случаи други части на Европа и света, деветнайсет-двайсет годишни нови попълнения пристигат в София, в търсене на КОР – Квартира, Образование и Работа. Преди 5 години аз самият бях един от тях. Спомням си го сякаш бе вчера.

Бе дъждовна и студена есен. Аз нямах никаква представа какво правя с университет, работа, квартира. Не се ориентирах в София и не познавах никого. Но София за мен бе красиво място. Символ на свободата да бъда себе си. Да намеря правилните хора. Място, където онези коктейлни вечерни партита с дрескод костюм и вратовръзка, на които толкова исках да ида поне веднъж, в действителност се случваха. Място, където никой нямаше да ми върти очи за дето съм облечен в палто. Място, където най-накрая сам ще се погрижа за живота си и вече всичко ще зависи от мен.

Е, за пет години не извървях колкото ми се искаше, но пак отхвърлих доста. Два прайда, два университета, три квартири, трима по-близки приятели и нула кредита по-късно, вече мога да оценя подобаващо какво предстои на всеки новодошъл, независимо от възрастта му. А ние сякаш надушваме свежата кръв. Привлича ни новото, екзотичното, непознатото, предлагащо десетки възможности. Макар новата реколта от ученици, студенти и дипломирани рядко да е обект на моето желание, не бих могъл напълно да игнорирам присъствието й. Та тя е навсякъде!

Първокурсниците в университета, които обикалят в търсене на несъществуващото място, до където ги е упътила администрацията. Компании от по трима-четирима в Събота вечерта по Витошка, които се разхождат в търсене на празно място за сядане. Красивите гледки на полуголите спортисти и скейтбордисти в Студентски парк и спортната база на УНСС. В автобуса на път към офиса. В мол Парадайз. И в много от случаите са наистина атрактивни. Нека си признаем – всички неведнъж сме развъртали фантазиите си при разминаване с новопристигнал младеж. Докъдето поглед стига, все свежа кръв, която ни се иска да вкусим (да се надяваме, че не буквално).

Но освен да им се радваме, не бива да забравяме един важен факт – те не знаят правилата. Голяма част от тях не са наясно, че изобщо имат интереси към други младежи. Не са малко и хората, които не знаят точния превод в повечето от случаите на „да се видим”, във почти всички случаи на „да гледаме филм”, и може би във всеки случай на „ела вкъщи да пием кафе”. Говорим за хора, идващи от коренно различна среда. На тях може да им отнеме време да свикнат с флиртуването, идващо от момче, тъй като досега винаги е било в подигравателна форма от някой съученик. За тяхната ценностна система сексът за една нощ може все още да не е нещо приемливо. Може да не са достатъчно информирани за сексуалното здраве по отношение на еднополовите връзки, а това със сигурност би могло да има неблагоприятни последствия и за двете страни. Не знаят на кои места трябва да се ходи, като Народната библиотека, Апартамента и почти всичко, ситуирано в центъра, и кои места трябва да се избягват – Борисова градина посред нощ, Люлин по всяко време и „Плаза”. Факт е, че незнанието на закона не оправдава нарушението му, но нима не е лицемерно от наша страна да следваме закон, част от която се опитваме да променим?

Това, което се опитвам да кажа, е, че ни се пада тежката задача да превърнем новодошлите в хора, които да се възхищават повече на Стийв Джобс. Хора визионери, познаващи как работи света, и които да съзнават, че София не е лимит, а само тренировъчен лагер. Не казвам, че Стийв Джобс е стока, но с ръка на сърцето смея да твърдя, че е по-добре да те вдъхновява той, от колкото по-голямата част от представителителите на българското ВИП и поп-фолк общество.

По онова време за мен основна нужда, която много трудно запълних, бе да се сдобия с човек, който познава играта и нейните правила. Факт е, че нищо не би могло да замени приятелите от детството и гимназията, стига те да са верни, но необходимостта да разполагаш с поне един достатъчно зрял вътрешен човек, който да те научи на нещо, никак не е за подценяване. На теория човек се възпитава през първите седем години от живота си. Същата теория аналогично приложима ли е няколко години по-късно за едно „прераждане” в нов град и нова обстановка? Значи ли това, че от нас зависи да превърнем новобранците по-скоро в мислещи, лоялни и чувстващи човешки същества от колкото поредната бройка член на ЛГБТИ обществото?

От друга страна обаче, ако искаме да отглеждаме деца, не е ли по-добре да си направим сами такива, вместо да отглеждаме чуждите? Вие как мислите? Аз мисля, че им го дължим. Дължим го на себе си. Не бива да лишаваме никого от онова приятно сладко чувство, което е изпитал, докато е гледал първият филм с или изцяло фокусиран върху ЛГБТИ персонаж, и си е казал „Еха, един ден искам и аз да изживея това”. Е, аз все още не съм го изживял.

Не мога да не забележа, че напоследък хората сме се абстрахирали от чувства като любов, приятелство, съвест и съпричастност. Караме лъскавите коли до магазина на стотина метра, само за да ги покажем. Работим по високите етажи на бизнес сградите за парите, а не защото мечтаехме с това да се занимаваме. Спортуваме, за да изглеждаме добре, а не за да се чувстваме добре. Носим маркови дрехи, за да впечатлим. Плюем по американците и капитализма, снимайки се с най-новия айфон. Срещите ни с хора вече не са вечеря и филм, а четвърт филм и секс, или в най-добрия случай бързо кафе с човек, с когото никога повече не се виждаме. Чувстваме неща само, когато сме под влиянието на алкохол или наркотици. Сексът вече е със записан час и уговорка, а партньорът идва и си отива без дори да каже името си. Никой не се замисля, че „sexydupe97" или "19sm kur“ може да са в действителност лоялни приятели със завидни познания по финанси, право, литература и с доста житейски опит?! Макар, че ако тръгнем да правим анализ, надали лично аз бих искал да дружа с хора, чиито избор на никнейм би бил един от тези двата. Сега като се замисля, може към списъка по-горе да прибавим и осъждане. Не казвам, че описаната по-горе ситуация е лоша, но е ли тя най-доброто, на което сме способни?

Кога ще се развали порочния кръг? И може ли той изобщо да бъде развален? Ще дойде ли поколение, което ще се вгледа в небето по залез слънце и ще се възхищава на облаците защото са красиви, а не защото ще изглеждат добре в Инстаграм? Ще има ли хора, чиято първа мисъл при посещение на нов град не е да прегледат Грайндър? Индивиди, които да градят индивидуалността си от това, че са човешки същества, а не от това, че са гейове. Също така остава въпросът от нас ли зависи да ги обработим и насочим, или е по-добре да оставим сами да преценят в какви хора да се превърнат? Все пак аз лично не съм чул никой от визираните по-горе хора, част от които мои познати и близки приятели, да се оплаква. Факт е обаче, че реколта ще трябва да се жъне и преработва.